Небето тръгна от началото на хоризонта

с искрящо розова походка.

От границата му с водата

надничаше окъпано,

наболо по вълните

още плахо слънце.

Поиска ми в замяна на учтивост

въпрос за щастие 
срещу китарен звън.

През обективите на виждането,

две очи, в отворена душа,

разпадаха дъга през цветове

на призмено докосване.

А златен силует от щрихи-сенки

през слънчеви коси 
играеше из пясъка

с луничките от жълти миди.

На тишината циганското лято

е последица от полета на пеперуди

и светлина в разложено съзвучие

от плисък в край на кратък шум вълна.

Аз ще отида толкова далече,

до най-поискания облак,

в отлитналата песен

на глухарково чадърче,

след полет на перце от птиче,

до светлина, 
която с вглеждането става тъмна 
и пари с лилавото нощно,

а босите крака на вятъра,

целуват с издължените целувки моите…

много усмивки и красота от мен:))))

за море и за романтика, и за босите крака на вятъра :) усмихнат ден от мен:)))

Отминало е утрото, а вятърът тъй скоро ще довее вечер и ще потъна с падането на нощта в красивото, когато ще е тихо пусто...

Усмивки и за теб, letisi! :)))

Остана да си вземеш шапката от слама, да сложиш ярък шал, да грабнеш роклята с презрамките, сандалите и автобуса за Бургас... Скалите тръпнат от очакване, а пясъкът е подредил отново пъзел с раковини. До еднокраките чадъри спират гларуси и се опитват да им подражават, докато вятърът се крие под крилата им...

Поздрави, mathilda! Не са с дъх морски, но карат да вземеш решение за приближаването на усещането... :)))