Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.05.2008 01:16 - Някъде край Ситония... това не пречи да мечтая
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2554 Коментари: 14 Гласове:
0



Синьо-зелена, просълзена тишина разтапяше брега в кристална сянка, а пясъците се размиваха до бледожълто, в премерения пулс на приливната си палитра. Избягалият край на светлина протягаше ръце да стигне въздуха в копринения блясък на вълна през рошавия ръб за среща с топлина от ситните зрънца седеф, посипали брега. Невидима ръка бе хвърлила рибарска мрежа в покоите на царство от безкрай – небето беше разорано от някакъв преминал рай. През жарките си пръсти слънцето едва-едва придърпваше товар - три бели хвърчила от облаци изтегнали телата в леност, повлекли си с опашките самия хоризонт. А той, назад поглежда, едва откъсва своята надежда, в изпиващ, ярък, златен поглед, от два зелени острова, които си мечтаят да им докосне хлад от вечер зелената и мека гръд, тъй както майстора на мрамор с ръцете си сурови гали жадно плът. Белеят морски стъпала сред залив от мистичност, а той, прегърнал алчно своя дар, забравената тишина, под шапката на стар рибар, на който избелялата лула прехвърляше душата си през спомени, подслушваше, допрял ухо в корубата на лодката…   Дъгите на брега чертаят кръговрати в овалите от пясъчни огледала, които бавно трият бръчки, като приспиват времето в повърхността…


Тагове:   край,   Ситония,   мечтая,


Гласувай:
0



1. tota - Чудесна мечта!
13.05.2008 07:47
Превърнала си я в реалност! Поздрави!
цитирай
2. анонимен - Невидима ръка бе хвърлила рибарска ...
13.05.2008 08:14
Невидима ръка бе хвърлила рибарска мрежа в покоите на царство от безкрай –небето беше разорано от някакъв преминал рай.

Kalina, misleh che tova e neopisuemo, predi da vidya tezi strofi... Chudesno e priyatelko!!! Na chovek mu ide da trugne s bosi kraka po razoranata sineva... Blagodarya ti!!!
G_emon_rA
цитирай
3. letisi - красота и мечти ...
13.05.2008 08:36
кой би устоял на това:))))
усмивки и поздрави за съвършенството....
цитирай
4. kuracpalac - Наистина...
13.05.2008 09:07
...прекрасно...!
Благодаря Ти !
цитирай
5. inamay - tota
13.05.2008 10:05
Видях този рай през очите на приятел... С мечти живеем, виждаме ги, но нямаме възможност да се докоснем до тях в действителност... Тогава си пресътворяваме действителност (съвременната техника ни дава всякакви възможности) и вече сме навсякъде... Така пътувам, tota! Не бива да стоя все у дома, нали?! :)))
Поздрави!
цитирай
6. inamay - анонимен - G_emon_rA
13.05.2008 10:25
Здравей, Ра, Приятелю! Ти знаеш по-добре какво е южното небе и денем, и в нощите. Аз гледам снимки и посещавам най-невероятните мечти на много хора... Ще ми повярваш ли (ще ми повярваш, защото ме познаваш), но вчера съм прекарала в съзерцаване на тези райски мигове цял следобед... Докосваха ме кратките езичете на бебета-вълни, очите ми променяха цвета си от толкова синьо-зелено, накрая изтъъняха от тази белота на мрамора в скалата, на която бях, а времето бе в синьото небе и точно ми приличаше да е море, тъй се белееха бразди от облаци и все едно, че се придърпваха от някаква огромна мрежа... Помислих си и аз това, че можеш да вървиш през синевата бос и да побираш всичките усещания наведнъж...
Радвам се, че те усетих тук, Ра! Сърдечни поздрави! Очаквам твоето пътуване от юга!
цитирай
7. inamay - letisi
13.05.2008 10:30
Ето го вдъхновението, letisi, http://kuracpalac.blog.bg/viewpost.php?id=191836
Това е мястото, което посетих и се потопих в мечтите си...
Слънчеви и много сини са усмивките ми в този миг. Имаш ги! :)))
цитирай
8. inamay - kuracpalac
13.05.2008 10:35
Това място сигурно носи още душевен заряд, ако се посети в действителност. Но, както казва моята дъщеря, мамо, на теб ще трябва да ти забраним да посещаваш хубави места, защото е възможно да умреш от истинската красота...
Благодаря ти за разходката, приятелю! Душата ми е винаги някъде в природата...
цитирай
9. elineli - EL :)))
13.05.2008 18:30
Снимките на kuracpalac и думите ти....ръка с ръкавичка.Щастливо помахваща :)))))))
цитирай
10. feq - Привет, мечтателко!
14.05.2008 05:27
Страхотно виртуално пътуване, Ина. Романтика дори в излишък, а красотата е необходима / не,че ще спаси света! / Празник е за сетивата и за душата...Но...
"спасил ли се е някой жив
от пъкала на своите мисли"...
цитирай
11. inamay - elineli
14.05.2008 08:37
EL, такава красота оттам повика, че не можах да се откъсна и я оставих в този стих... Така ще мога често да се връщам в "посетените" места и да си имам свои спомени... :)))
цитирай
12. inamay - feq
14.05.2008 08:42
Не вярвам да може някога да се спаси от мислите си мислещия... на края, може би, когато всичко свърши с едно въздъхване... А дотогава, ще горим на пъкъла си в мислите и ще живеем в рая на мечтите си...
Поздрав, мила Фея и чуден ден! :)))
цитирай
13. viki11 - Като не можем да се спасим от мислите си,
14.05.2008 08:57
можем да ги облечем прилично и да им се радваме. Ние сме господарите им в действителност.
цитирай
14. inamay - viki11
14.05.2008 10:02
Аз им се радвам и когато са разголени, и гневни, и плачещи до болка, и райски от възбудено мечтание, и неми от уплаха, защото са си мои и с тях сме равни, и не плащаме на обществото дан, за да решаваме да се обличиме прилично за пред някого... И искам да съм в пъкъла им, и искам да горя от огън мисли... а толкова е малко времето, което имаме на този свят, че да го пропиляваме в БЕЗмислие...
Благодаря ти, viki11!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093157
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031