Най-четени
1. radostinalassa
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
2. zahariada
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. sparotok
9. planinitenabulgaria
10. tota
11. bezistena
12. missana
13. getmans1
14. bosia
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. ambroziia
8. bojil
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. geraltofrivia
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
2. sarang
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. bateico
8. rosiela
9. iw69
10. djani
Постинг
13.05.2008 01:16 -
Някъде край Ситония... това не пречи да мечтая
Синьо-зелена, просълзена тишина
разтапяше брега в кристална сянка,
а пясъците се размиваха до бледожълто,
в премерения пулс на приливната си палитра.
Избягалият край на светлина
протягаше ръце да стигне въздуха
в копринения блясък на вълна
през рошавия ръб за среща с топлина
от ситните зрънца седеф, посипали брега.
Невидима ръка
бе хвърлила рибарска мрежа
в покоите на царство от безкрай –
небето беше разорано
от някакъв преминал рай.
През жарките си пръсти слънцето
едва-едва придърпваше товар -
три бели хвърчила от облаци
изтегнали телата в леност,
повлекли си с опашките
самия хоризонт.
А той, назад поглежда,
едва откъсва своята надежда,
в изпиващ, ярък, златен поглед,
от два зелени острова,
които си мечтаят
да им докосне хлад от вечер
зелената и мека гръд,
тъй както майстора на мрамор
с ръцете си сурови
гали жадно плът.
Белеят морски стъпала
сред залив от мистичност,
а той, прегърнал алчно своя дар,
забравената тишина,
под шапката на стар рибар,
на който избелялата лула
прехвърляше душата си през спомени,
подслушваше, допрял ухо
в корубата на лодката…
Дъгите на брега чертаят кръговрати
в овалите от пясъчни огледала,
които бавно трият бръчки,
като приспиват времето
в повърхността…
Следващ постинг
Предишен постинг
Превърнала си я в реалност! Поздрави!
цитирай
2.
анонимен -
Невидима ръка бе хвърлила рибарска ...
13.05.2008 08:14
13.05.2008 08:14
Невидима ръка бе хвърлила рибарска мрежа в покоите на царство от безкрай –небето беше разорано от някакъв преминал рай.
Kalina, misleh che tova e neopisuemo, predi da vidya tezi strofi... Chudesno e priyatelko!!! Na chovek mu ide da trugne s bosi kraka po razoranata sineva... Blagodarya ti!!!
G_emon_rA
цитирайKalina, misleh che tova e neopisuemo, predi da vidya tezi strofi... Chudesno e priyatelko!!! Na chovek mu ide da trugne s bosi kraka po razoranata sineva... Blagodarya ti!!!
G_emon_rA
кой би устоял на това:))))
усмивки и поздрави за съвършенството....
цитирайусмивки и поздрави за съвършенството....
...прекрасно...!
Благодаря Ти !
цитирайБлагодаря Ти !
Видях този рай през очите на приятел... С мечти живеем, виждаме ги, но нямаме възможност да се докоснем до тях в действителност... Тогава си пресътворяваме действителност (съвременната техника ни дава всякакви възможности) и вече сме навсякъде... Така пътувам, tota! Не бива да стоя все у дома, нали?! :)))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Здравей, Ра, Приятелю! Ти знаеш по-добре какво е южното небе и денем, и в нощите. Аз гледам снимки и посещавам най-невероятните мечти на много хора... Ще ми повярваш ли (ще ми повярваш, защото ме познаваш), но вчера съм прекарала в съзерцаване на тези райски мигове цял следобед... Докосваха ме кратките езичете на бебета-вълни, очите ми променяха цвета си от толкова синьо-зелено, накрая изтъъняха от тази белота на мрамора в скалата, на която бях, а времето бе в синьото небе и точно ми приличаше да е море, тъй се белееха бразди от облаци и все едно, че се придърпваха от някаква огромна мрежа... Помислих си и аз това, че можеш да вървиш през синевата бос и да побираш всичките усещания наведнъж...
Радвам се, че те усетих тук, Ра! Сърдечни поздрави! Очаквам твоето пътуване от юга!
цитирайРадвам се, че те усетих тук, Ра! Сърдечни поздрави! Очаквам твоето пътуване от юга!
Ето го вдъхновението, letisi, http://kuracpalac.blog.bg/viewpost.php?id=191836
Това е мястото, което посетих и се потопих в мечтите си...
Слънчеви и много сини са усмивките ми в този миг. Имаш ги! :)))
цитирайТова е мястото, което посетих и се потопих в мечтите си...
Слънчеви и много сини са усмивките ми в този миг. Имаш ги! :)))
Това място сигурно носи още душевен заряд, ако се посети в действителност. Но, както казва моята дъщеря, мамо, на теб ще трябва да ти забраним да посещаваш хубави места, защото е възможно да умреш от истинската красота...
Благодаря ти за разходката, приятелю! Душата ми е винаги някъде в природата...
цитирайБлагодаря ти за разходката, приятелю! Душата ми е винаги някъде в природата...
Снимките на kuracpalac и думите ти....ръка с ръкавичка.Щастливо помахваща :)))))))
цитирайСтрахотно виртуално пътуване, Ина. Романтика дори в излишък, а красотата е необходима / не,че ще спаси света! / Празник е за сетивата и за душата...Но...
"спасил ли се е някой жив
от пъкала на своите мисли"...
цитирай"спасил ли се е някой жив
от пъкала на своите мисли"...
EL, такава красота оттам повика, че не можах да се откъсна и я оставих в този стих... Така ще мога често да се връщам в "посетените" места и да си имам свои спомени... :)))
цитирайНе вярвам да може някога да се спаси от мислите си мислещия... на края, може би, когато всичко свърши с едно въздъхване... А дотогава, ще горим на пъкъла си в мислите и ще живеем в рая на мечтите си...
Поздрав, мила Фея и чуден ден! :)))
цитирайПоздрав, мила Фея и чуден ден! :)))
можем да ги облечем прилично и да им се радваме. Ние сме господарите им в действителност.
цитирайАз им се радвам и когато са разголени, и гневни, и плачещи до болка, и райски от възбудено мечтание, и неми от уплаха, защото са си мои и с тях сме равни, и не плащаме на обществото дан, за да решаваме да се обличиме прилично за пред някого... И искам да съм в пъкъла им, и искам да горя от огън мисли... а толкова е малко времето, което имаме на този свят, че да го пропиляваме в БЕЗмислие...
Благодаря ти, viki11!
цитирайБлагодаря ти, viki11!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол