От размисли разкъсани умения, неправилни и светли очертания, преливат погледа, полагат цветовете в нивите, и бягат от най-жълтото през всичките нюанси на зеленото и черни пътища покрай дърветата, и ниски храсти за обувките на електрическите стълбове. Замислените щъркели вървят подир плуга и правят своя път в браздата. А аз пътувам, оставила съм близките си, своите създатели, да отживяват дните си сами. А аз отново връщам себе си сред нищото, в невярата, в покварата, в тъгата на уж бялото, на преболялото, в лъжата, че станали сме вярващи в раздялата ни с вярата и в ужаса от своите открития, като четем от книгите, а после се откриваме сред ходещите си събратя на улиците ни по тротоарите, под всякакви прикрития, че сме творци на своите съдби… Изгубили сме се завинаги. И аз ли вярвам, че някъде по своя орбита, различна, за да открие в другата пресечна точка, ще си намери вярата ми вярата, че в краткостта на цялото, в потока на останалото, ще пожелае истината на природата, да събере открития, невярвали, че търсят вярата?!...

Все едно преминах през пътя.
Много успешно.
Впечатляваща красота и едновремено с това ледени тръпки.

Пътуването винаги у мен зарежда впечатления, но повече от тях - размисли, а те не винаги завършват, за жалост, с вяра...

Нека не прекъсва нишката на твоята поезия -
с вяра и любов в духовната нива!

изгубили вярата и смисъла:)))

Закъде сме без вяра, Калина? Виждам, че си вече тук и ти вярвам... Това означава поне един вярващ в твоето днес и още един в твоето утре! Не го подценявай...

Воистина воскресе, Люба!
Благодаря за тази вяра, която идва от хора като теб и от духовността на пазещите в себе си изкуството!
Прекрасни дни на творчество и на успехи ти желая с вярата и с любовта, които ми пораждат дните на докосването с вярващи!

Притихваме така изгубени в големия път на многото хора, забравили за храма си природа, които в своята забързаност откъсват всеки миг от вярата ни, а ние се въртим обезверени хаотично, до срещата с крепители на вярата и пак открием своя храм у себе си, за да посрещаме на други вярата!
Поздрави, letisi! Благодаря, че те виждам отново! :)

Аз ти благодаря за тази вяра, мой Приятелю! Със нея днес съм повече от вчера, а утре ще ме топли двойната ти вяра! Когато биваш между две места, с които твоя свят е свързан, отслабва вярата, защото ти си по средата, в ничие пространство, без своята подкрепа от хората, които вярват в теб, а те, за мен, са свързани с дома, където съм познала вярата, която получавам от близките си и от своите приятели... Радост за душата ми е твоята поява!!! За теб - най-голямата усмивка! :)))

Сякаш го пробягах това твое пътуване.....
Чудесно е ,че си тук Точице.Прегръдка:))))))

Представата за време в нас била е на вълна еднаквост и затова така си го преминала, пътуването ми...
И аз се радвам да те видя тук и в твоя блогов храм!
Ще ти изпратя слънце, защото е навсякъде по мен!
Поздрав, EL! :)))