2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. samvoin
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Живеели в избухнали,
със сила на внезапност, облаци
красиви, бели мисли от измислици.
Боята си купували от зимата.
Следели си за белотата
по линията, през средата,
когато преминавали
през границата на възможното
(нали дели тя двата свята),
така по-лесно разпределя бялото –
на невъзможното и на възможното,
те често си приличат,
особено когато доближават граница
и двете избеляват,
почти до невъзможното на бялото.
Пътеките на мислене премисляли,
а после между тях размисляли,
приседнали върху челата си,
дали е светла дирята, която са оставили.
Далечните се бавели и бързо изоставали,
а близките – нетърпеливо мислели,
пресичали непозволени граници,
а после щом се различавали,
по спомените изтънявали,
обърквали се вавилонски
и без да се разбират повече,
разбягвали се, изтичали
подир насочени лъчи от дъжд
и изсветлявали
най-златните му капки в парашути…
Вали, вали, вали…
Поточета вода пълзят по свои пътища.
По-малките от локвите
преливат в по-големите.
Обърканите мисли бавно плуват
в обърнатите си, поизбелели, водни парашути.
Дори не мислят вече…
Наклонът ще ги повлече нататък,
където е голямата река,
а тя ще спре накрая
в някое море…
ще разлюлее синьото море,
и ще посее светлата надежда на деня...
Успех!
Като малки изразителни Феникси да
избликват от нищото,заредени с всичкото
красиво мислене което притежаваш. :)))
на бялата ти поезия!!
Да можеше наистина душите да са Феникси...
И за да не заболят очите, взирайки се в белота, обличам цветове на думите...
Благодаря ти, Стеф!
Благодаря ти, letisi! :)
Благодаря ти, donichka! :)))