Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
13.04.2008 19:05 -
Моите “обичам” след прочита на стих от Бертолд Брехт
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2651 Коментари: 10 Гласове:
Последна промяна: 13.04.2008 20:20
Прочетен: 2651 Коментари: 10 Гласове:
0
Последна промяна: 13.04.2008 20:20
За разлика от Брехт в “Моите удоволствия”, съм многословна,
освен това заменям “удоволствие” с “обичане” -
за мен обичане и удоволствие са… просто две сестри.
*Виновникът за този стих - "Истинските неща" на laurencia (http://laurencia.blog.bg/ ) Обичам да се радвам на събуждането, на топлината ми, която ще остане във пижамата, на шепите загребана прохлада, която ще свали съня; на капките-иглички с душа; на миризмата на кафе, което ми издава кафеварката и на усмивката, която всеки път се настанява, когато срещам непознати в блока; обичам въздуха да дишам и да усещам веки път различна нотка аромат, която носи само този ден, защото си е с утрото. Обичам да притисна във прегръдка дъщеря ми, да задържа така това усещане за единение, за смесица от умиление и радост, и малко гордост от това, което вече е, да се задъхат двата пулса от познаване и да си кажат пак с усмивки: “Аз съм.”. Обичам да докосвам мамината буза и пръстите с мазолите на тате; пръстта от черноземите на двора и този дъх-примала, който дава ми земята, когато диша в пролетта браздата; обичам златото на нивата с презрели класове, които ронят жито в шепата, светулките, излезли след щурците в сянката, която е направила по двора ябълката, оглеждала се в светналата пита на луната. Обичам тишината в припека на “циганското лято” и багрите, които са си взели цвят от керемидите и от опушеното слънце в утрините, запалили на село сламата от дворовете. Обичам да ме завали най-тихото на сняг, очите ми да тичат с погледа по танца, разказал изведнъж за цялата природа с кръговрата. Обичам две неща които правят пръстите: металното докосване на струните и топлината на дървото от грифа по тялото на моята приятелка китарата, и малките квадратчета, с които е запълнена клавиатурата, излъскани от многото ми обич… Обичам музика, обичам музика, обичам музика… Обичам в този миг и слънцето, което ми направи перли в миглите и звуците, които се разхождат с улицата, и бързат за вечерната романтика под тихите клепачи на пердетата, когато ще се срещнат двама в погледи…
*Виновникът за този стих - "Истинските неща" на laurencia (http://laurencia.blog.bg/ ) Обичам да се радвам на събуждането, на топлината ми, която ще остане във пижамата, на шепите загребана прохлада, която ще свали съня; на капките-иглички с душа; на миризмата на кафе, което ми издава кафеварката и на усмивката, която всеки път се настанява, когато срещам непознати в блока; обичам въздуха да дишам и да усещам веки път различна нотка аромат, която носи само този ден, защото си е с утрото. Обичам да притисна във прегръдка дъщеря ми, да задържа така това усещане за единение, за смесица от умиление и радост, и малко гордост от това, което вече е, да се задъхат двата пулса от познаване и да си кажат пак с усмивки: “Аз съм.”. Обичам да докосвам мамината буза и пръстите с мазолите на тате; пръстта от черноземите на двора и този дъх-примала, който дава ми земята, когато диша в пролетта браздата; обичам златото на нивата с презрели класове, които ронят жито в шепата, светулките, излезли след щурците в сянката, която е направила по двора ябълката, оглеждала се в светналата пита на луната. Обичам тишината в припека на “циганското лято” и багрите, които са си взели цвят от керемидите и от опушеното слънце в утрините, запалили на село сламата от дворовете. Обичам да ме завали най-тихото на сняг, очите ми да тичат с погледа по танца, разказал изведнъж за цялата природа с кръговрата. Обичам две неща които правят пръстите: металното докосване на струните и топлината на дървото от грифа по тялото на моята приятелка китарата, и малките квадратчета, с които е запълнена клавиатурата, излъскани от многото ми обич… Обичам музика, обичам музика, обичам музика… Обичам в този миг и слънцето, което ми направи перли в миглите и звуците, които се разхождат с улицата, и бързат за вечерната романтика под тихите клепачи на пердетата, когато ще се срещнат двама в погледи…
Обичам те живот!
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Обичам компютъра, защото моите приятели ...
Андреа: Наскоро с Кубрат заснехме страхо...
Обичам компютъра, защото моите приятели ...
БЪЛГАРСКИТЕ ПЛЕМЕНА УТИГУРИ И КУТРИГУРИ ...
Митът гръцко робство или владичество
ЕДНО ОТ СВЕТИЛИЩАТА НА ДИОНИСИЙ НА ВРЪХ ...
Митът гръцко робство или владичество
ЕДНО ОТ СВЕТИЛИЩАТА НА ДИОНИСИЙ НА ВРЪХ ...
Следващ постинг
Предишен постинг
Поздрави, Ина! Обич диша в това твое стихотворение, доброта струи от всяка дума. Тихичко се радвам, че те предизвиках да го напишеш много по-хубаво от Брехт, в това никога не съм се съмнявала. Спирам, за да го прочета още веднъж... Прегръщам те :)
цитирайTi si romantika:),pro4etoh go,vazdahnah,zatvorih o4i i zaminah natam kadeto usetih i namerih sebe si!:)
Pregarna mi du6ata stihat ti!:)Blagodarq,4e me dokosna s tova!:)
цитирайPregarna mi du6ata stihat ti!:)Blagodarq,4e me dokosna s tova!:)
Има защо, има защо да се радваш с такава душа.
Има защо да се радваш на всичко и то да се радва, че я има:)
цитирайИма защо да се радваш на всичко и то да се радва, че я има:)
Лу, благодаря ти! Помислих си, че трябва някъде да спомена кой ме подтикна да напиша този стих и ще се поправя. Хареса ми твоята покана да напишем за своите простички неща от живота, с които сме всеки ден и без дори да знаем са ни смисъла, но тъй като са малки, а също се повтарят всеки ден, забравяме, че ни изграждат тъй...
Едва ли бих могла да съм до малка част от Брехт, но хубавото е, когато някой те препрати към такава част от световното богатство, че ти намериш там нов смисъл... Още веднъж, благодаря ти, Лу! :)
цитирайЕдва ли бих могла да съм до малка част от Брехт, но хубавото е, когато някой те препрати към такава част от световното богатство, че ти намериш там нов смисъл... Още веднъж, благодаря ти, Лу! :)
И нека да е този стих за всичките приятели, които също много си обичам, но нямаше как да спомена!!!
Прегръщам те, bizcocho!*
цитирайПрегръщам те, bizcocho!*
Моите усмивки, Стеф, които знаеш ли... знаеш :)))
много са :)))
цитираймного са :)))
Докосна ме дълбоко...Обичам,когато хората обичат!
А още повече,когато обичта е тъй очарователно красива !:))
цитирайА още повече,когато обичта е тъй очарователно красива !:))
Мел, благодаря ти! Аз се опитах да опиша как живея. Пропуснала съм много от любимите неща. Всъщност, обичам да живея живота си такъв, какъвто е, какъвто дойде, ту с радости, ту с неволи, но все да си вървя по пътя и... да обичам... дребните неща. :)))
цитирайИменно в това е същността,да обичаш дребните неща!:) Нали са дребни...не можеш да ги изредиш всички...
цитирайУсмивки, Мел! И толкоз дребни, че не се побират за изреждане, но ти разбираш от усещане!!! :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол