Ще ме накажат пак,
като не чакам
посоките да събера в компас,
а полюсите
да са ми начало,
за да направя краищата на стрелки,
с които да си забавлявам залеза,
като измествам изгрева
по северната ширина,
назъбена по края
от изгорялото на северно сияние,
с което да запаля пясък в Амазония,
а пък Сахара да я потопя при изгрева,
когато слънцето
измива поглед по Япония
(това от западната й страна се пада).
Ще ме накажат,
докато си пресмятам
кръговете стъпки
от плоски обиколки,
които прави секундарника
в препускането си
да ме излъже, че не бърза.
И ще ми посадят
усмивките на слънчогледи
върху останалите пръски мигове.
А пръстите ми ще чертаят
в петолинията настроения
и ще намигат нотите-калинки,
докато бавно изпълзяват песен,
от есента записана...
за паячето, дето се заплело
и затова поело грешен тон,
побутнало фалшиво горно фа,
оттам си закачило
шестото краче,

отзад и по-отляво,
него пък в диеза,
а той разклатил ключа сол,
оттам и петолинието
и песента… излитнала…
И затова ще ме накажат

да си събирам размисли,
на вятъра от скъсания джоб
изпаднали,

с единствената своя цел

да се противопоставят

на уличните лампи,

когато спорят

дали солта не предизвиква

слепотата им когато гаснат.

Ще ме накажат пак…

Ще ме накажат…

И ще ми посадят…

И затова ще ме накажат…
Така ще ме накажат, че...

Ще ви разказвам… пак…

оригинално и естествено ми прозвуча.

Не може без посока. Само Едуарда ходи където си иска. Поздрави :)))

Пак пръскаш реалността в хиляди детайли и я събираш различна, нова и размишляваща.

И си е истината... на въображението, та сигурно е затова! :)))

Не може... Много е трудно само, ако го няма вятъра, по който се ориентира ветропоказателя, а според него и посоката на тръгване... :)
Поздрави!

Да, като разпръснеш, раздетайлизираш всяка същност на реалност, разбираш най-съществените нейни части и много лесно после се ориентираш, защото докато я събираш, си в нея и така спокойно мислиш какво е и как по-добре да я събираш в мислите си...
:)