Прочете звук от стих и затанцува по кривата на чувствата, които не описват форми, защото формите са огледални и не побират чувства, а рисуват крепости и възли, от вените на сплетени ръце от морски водорасли за ласките от разстояния и приглушен прибой от недокоснати страдания и вечери от тъмно, в парещи очи от вглеждане и тишина, накъсана от дишане. Въображения на въздуха танцуваха под лунните очи, с висящи звуци облаци, разтворили от нежност кратки вечности. Танцуваше и пееше, и беше тя. Без мисъл мисъл с устни ваеше, по бледите докосвания прилики, оставили по тишината от парещите удари в сърцата. Стихът за нея свиреше ту като звездна флейта, ту като коси от арфа и като неусетност, и като привикване със обич, и като линии сияния, от мигове на мисъл в близост, като преплели пръсти вдъхновения, чертали от словата букви върху застинало платно на нощ. От края на стиха, от цялата му музика и този неин танц, не се намери край. Разтвори се…    

tova si e me4tata:)-tq vinagi zarajda se taka-ot kraen zvuk na misal i ni sledva...ili nie neq sledvame v denq i v no6tta:)))))))))
4udesna si v stiha si i me zame4ta:))))))))))

Благодаря... без край :)))

Трудно ми е да коментирам нещо толкова изключително и да тълкувам нещо което дълбоко тълкува мен, а и не само мен.
Много които се чувстват в нарисуваната от теб реалност.

Без малко щях да пропусна този прекрасен стих.
Загубата щеше да е за мен!

:)

Стих, музика и танц, събрали чувства...
Поздрави Ина, великолепна си! :)

Цвете за теб!:)))

Аз ли съм или пък беше ти....

Поздравления!

Почти на края, но се хвана в края и не го пропусна, Стеф! Благодаря ти! :)

Винаги много ме разбираш, Лу! Сърдечността си ти изпращам! :)

И ти беше, и някой друг, и... който се познае!
И от мене поздрави! :)