Като стена с платно покрита
душата в бяло огледало се оплита,
от разпрашени светове
и неприлични предложения,
провиснали от паяжинните очи-разкрития …
от безпътица на хора…
от очи – в умора,
от очи – обида,
от очи – забравени,
от очи – надеждени,
от очи – недоверчивост срещнали,
от очи – попитали се що са,
очи  - очаквали и… недочакани…
Какви очи… наплакани… Платното се разкъса. Отвори гръд в стената - от старата привичка, полепнала по болката в очите й и сламката по рамката на мост над старата река от сълзи, в която плува прах от риби и поетично вдъхновение, надминало своето голямо отражение, намерило за сянка бряг от светлина в отворена душа, останала сама, изпразнена от сласт на хорски погледи откъсвали си всеки път по къс, за да се вижда повече какво я кара да живее като й сипват вътре тиня, как още тлее, разпалва жажда, преражда нощем тялото и ражда вярата-прашинка за началото на вятъра, по който ще изпрати изгорялото… Стената е сама и гола. Лъжливост от прозрачно и няма самота на чувственост, изписани от огледалото. Очите са съблекли цялото. Безпътното е до стената в сака. Остана да дочака вятъра, в началото и да последва изгорялото към вечния му край – безкрая на вселената.

Дори отчаяна душата,
намира сили да живее,
заради прашинките във вятъра -
надеждите, които той люлее...

Усмихни се, Ина :)

Усмивката се произвежда от лицето,
а то е формата на огледалото,
с което сме си изрисували отвън,
това, което ни е вътре,
което ражда и началото на вятъра,
по който все вървим след изгорялото...
По дяволите изгорялото!
Да видим бялото, на огледалото...
И да си нарисувам ли от него
форма на усмивката?!...
Идеята е изумителна!

Благодаря ти , Лу! :)

ИЗГУБИХ СЕ НЯКЪДЕ СРЕД БЕЗМЕРНАТА СИЛА НА НАПИСАНОТО!

Ще ти благодаря и ще дойда пак при теб... да се изгубя в твоето!

Във огледалото изпратено в изгнание
една усмивка прашно се надява,
едни ръце протегнати в желание
да я завърнат към предишната и слава...
...............................................

Вятърна прегръдка от мен и :)))))))))

То, огледалото, си беше малко криво,
показваше бодливо,
а разкривени бяха и надеждите,
но все се виждаше по нещо.
Остави много прах след себе си.
По някои прашинки се четяха надписи,
изпратени надежди вятърно начало,
на нещо ново, а защо пък не и огледало.
То, огледалото, не само може да оглежда,
то може също да отглежда…
надежда за завръщане…
ако помолиш вятъра да те прегърне…
-----
Аз те прегръщам синьо-облачно, а зад редицата ми, сантименталната ми плетеница мисли, се е заплела слънчева къделя, с едни такива живи, гъделичкащо-парливи нишки, които са производство на усмивки!
Благодаря ти EL-ииии :( опс, не, това ми е останало от онзиден и малко вчерашно... ето това е :)))... вярното и днешното!

ne se tarsi v krivo ogledalo
du6ata ti e slan4evi la4i
v o4akvane ti presazdai kupleti
izlez navan i gi sre6tni
i neka pari slan4eviq blqsak
vqtarat s usmivka da te nagradi
zalqli te s bezkraq neobqten
v svoq polet ptica ti badi !

Да можех да взема всичкото,
от мен написано
и да го пусна с волята, която има,
подир вятъра на свободата
и подир мечтата на душата,
ей тъй да излети с криле
от стихове на птици,
рисували из пръстите ми
с белите си човчици,
а аз да уловя с очи
на всяка песен полета
и да го сдипля в себе си,
за да се населя
поне със нещо...