Пак заваля. Днес заваляха звуци.
Забарабани по тях дъжда

и заизлива сила,

пропила в самотата въздуха.

Стена от водна светлина,

из върховете на дърветата

изви снага -

хоро от белите им спомени

излитна в облака

да ги насити, да спре дъжда…

Пак заваля. От звуците

се преродиха къщи,

под покриви,

с антени щастие,

без разминаване,

когато има пак завръщане.

Два ъгъла прегърнаха стените

отвориха в сърцата си врата

за да излезе вятъра,

изпълнил празното,

в което са живели хора…

Пак заваля. Открехнаха се локви,

изплуваха им лодките,

останалите от снега листа,

и засъбираха из пазвите си сенки

от светлината на дъжда

и от квадратните души на къщите.

По тях страхливо тръгна времето

към преваляване…

Спря да вали. От своите очи,

открили сухото в колиба,

пазачът с четири крака

на онзи дом,

разбрал за себе си едва с прераждане,

когото всичките наричат куче,

изпрати пътя,

по който времето си бе оставило

следи от дъжд,

за да се върне някога.

Ах,ти.....хванала читателя си за ръка го развеждаш из малките улички ,за да ги види през очите ти....Прекрасна! :))))

hubavo e ve4noto slance,no kak da go usetim ili ocenim bez dajda,no...neka po-narqdko ni navestqva kap4uka,a?:)))))))
kaji,4e si "za":))))))))-vij kak se molq za podkrepa:))))))))))

ккавито могат да бъдат само мечтите и надеждите донесени ни от дъжда:)))))

EL, обичам тази мъничка реалност и уличните кучета, и котките, подпрели си прозорците, покрай саксиите с цветя, останали от бабите... те дават ми отново дъх, за да съм жива. Добре, че са... намират се. И ми е радост, че и другите ги виждат.
Благодаря ти! :)

"За" съм, Жени! Нека да ни е слънцето и нека завалят от утре звуците му, и пелена от светлина, искрящо-огнена да изгори дъждовната, и да забрави времето, че някога вървяло е по този път, и ние да го следваме... единствено напред... :)))

За някого дъждът е жизненост, поява на надеждата след дълга засуха... За друг, дъждът откъсва слънцето, светилото, с което определят своята си жизненост... Не може никой да остане само в дъжд или пък да очаква само слънце... И двета са ни нуждата... разменяме си просто състоянията... и откровенията...
Благодаря ти! :)))

tam,4e vali e normalno,no otkade tuk doide toz silen vqtar i za6to dajd tai se izsipva ve4e vtori den...?
S udovolstvie otnovo iz4etoh stiha ti!

Навярно да ни събере в едно със мъките и радостите ни - на всекиго от тук най-близките са някъде... А времето оставя стъпките си с дъжд, за да се връщаме... Лек ден на теб! Прегръдки! :)

приказно рисуваш с думи!

А аз се радвам, че си наминал!
И ти отправям поздрав! :)