Един, от утринта висок, до мене стих или защото е взаимен, чрез категории говореше в нюанси на замисленост и бледите движения на четка, докато пееше картината “Silencio” на Ибрахим Ферер с Омара Портуондо. В сурдинката от вечер, прехвърлила поезия в наситено оранжево, се разминаваха край масите тополите от шоколад, с червени шапки и ароматно, с ръцете от изящество на салса, поднасяха трептящо слънце в кехлибара на коняк. Прикритата, със времето добита делничност, захвърли бавно скованата си дреха. Във въздуха задиша свобода с тютюн и музика. Във роклята от слънчогледи и синьото на лятна морска вечер очите от костюм на бял прохлад от лен откъсваха листенце по листенце жълтото на слънчогледите, докато не остана само синева, и златен пясък с раковини в мислите. Прозорецът, с отвеждаща навън тераса, кроеше тишината в звуци. А вятърът развяваше из роклите на палмите немирните си пръсти. Пред прага, от луната лъч, погали здрача и го разстла сред насъбралите се ноти. По устни дишаше мечтание. Танцуваха се нощни погледи и пиеха парфюм гардения в извивките на китките. Стихът от песен положиха в телата си китарите. На дансинга остана вятър да следва стъпките със сянка от луната в танца салса... Две разстояния, еднакви, но в разстояние от тук до там, където… неделен ден приготвя силен чай и сипва в каничката мляко, си разговаряха със стихове… От бледите докосвания с четка, останало е малко от самотното зелено…

Много далеч отиде,
караш стария човек да тича
за да стигне мисълта ти.
Нс това ме радва...Защо ли ?

Не тръгват в планина да покоряват върховете неподготвени... :)

В този стих опиянението някак близко го почувствах...
Там...в градината с гардениите сълзите разчувства...
Разкошно е!:)

От топлите лъчи на слънцето ми засладни... като тютюн от пура и подходящата кубинска музика... усещах върху лицето си солени пръските на океана... днес... това ме вдъхнови, а после оставих ритмите да се изпишат. Обичам тази музика... и гардениите...
Благодаря ти, Мел! :)

:))))))

Обичаме я и затова, дори да е изписана тя винаги се връща... с хората! :)))
Благодаря ти! Много!

Обожавам Буена Виста...и солените пръски...но морските...До океанските не съм се докосвала или по-точно те не са ме докосвали...:))
А салсата...салсата е нещо различно...
страст,ритъм,любов и слънце...
Опитвам се да се завърна...

И аз не съм се докосвала, Мел, до океанските (а аз дори и морските започвам да забравям), но това не пречи да си ги представям... с Buena Vista Social Club и песента им Chan, Chan... Незнайно колко пъти мога да я слушам и да намирам всякакво завръщане и необятни състояния на дух и на природа... Музика е... Всичко е.