Отдавна по траверсите
и успоредното на релсите
не е минавал никой.
Ръждясали са спирките,
ръждясали са мислите
на онзи стар поет,
чиято прашна раница
виси на закачалката
до шапката, онази, избелялата,
от този му живот.
По клоните в дърветата от някога живеят птици. Гнездата са им старите, а птиците кои ли са?... Семафорът, с очи, 
полепнали от прах 
по мислите на влакове и минало в раздели и спорове на дъжд с умората от капките на облака, навярно  щеше да покаже кои от птиците са новодомците и кой си е отишъл в рая на безкрая… Отдавна няма влакове. Семафорът завинаги е спрял и пътя, където се събират в края релсите. От него са изникнали треви, високи бурени, на вятъра премигват вяло, поклащат се във такт ѕ и пускат музика от звук на спомени, за кратки срещи на целувки, живот за колелетата по пътя им, от който е сърцето на стоманата... Днес само тишина повтаря стъпките на времето, звучи като клепалото, което бие за сбиране на онемялото… отнетото.  

Чух свиренето на релсите.
През непознатият свят обраснал около тях.
Въздействащо е.

Стеф, радвам се, че толкова прозаичен път сред нищото, е породил за тебе музика и си почувствал в слух вчерашните спомени на релсите...
Благодаря и... още нещо... Честита пролет!:)

ЕЙ, НЕВЕРОЯТНА СИ, НЕВЕРОЯТНА!!!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джу, в невероятен ден се случват невероятните невероятности, та затова съм оцветена и така ме виждаш ти (а може би не само... това го пропусни!) - невероятна! Невероятна пролет е и вероятно е желание за всичко ново... от край на релсите... нататък!
И много дъхав да е твоя свят и тази пролет! Честита да е!... (Излез в градината да дишаш вишнев цвят!)
С много обич Ина!

Ти ме върна днес към спомени стари :тъжни и весели,мелодични,цветни и черно-бели.Дори след всичко минало и овехтяло техните звуци никога не ще заглъхнат. И не бива.

Права си, alexia! Музиката от звук на спомени сме ние, такива сме, цветни, черно-бели, нехармонични, различни, според това какво ни е било; не трябва да ги разпиляваме... Затова и биеше клепалото...
Благодаря ти! Светла пролет от дни за нови спомени! :)

Истинската поезия превръща и прозаичният път в мелодия, както е в случая.

С възхищение към умението. И Честита Пролет.

Така вече е друго. Поздрави !

С усмивката, приятелската, която има хиляди нюанси, дори са повече от всичките усмивки взети заедно, със нея, гдето днес е леко цветно-прашна от смях на теменужки и радостта на музика, благодаря за твойте думи, Стеф! :)

Благодаря! Честита пролет!