2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Дъжд. Беше завалял,
а аз не бях разбрала,
отнесено вървяла.
Светулки-капки
стичаха по фарове
и в локвите чертаеха звезди,
като разплакани очи,
които тъмнината криеше
и само блик далечен
им разбулваше мъглата.
Дъжд. С остри ъгли впиваше
стоманените непрогледни пръсти
и в слепоочията
отмерваше на пулса болката
с отронените капки-чукове.
Вървях нанякъде,
а подир стъпките
отплуваха прозрачни лодчици
и мигове, които си въздишаха
преди да станат часове,
и да се слеят помежду си в локви,
а после да се изтекат
в безкрайни дни
и с тях да напоят реката.
Дъжд. Очаквам си тролея,
тъй както кучето без дом
разчита на съдбата,
да му покаже път към стряха,
да свие под умората си
двата чифта лапи
и да сънува хляб,
за утре.
Дърветата мълчат, потръпват,
от дълго чакане превили гръб,
завързали си в коленете възли
да пазят спомени от много дъжд.
Седящи погледи забързани,
отсъстващи за вкъщи хора,
остатъци от ден
в последния за днес тролей...
..............
a za stiha:)-
otminava tova,koeto nosi vazdi6kite
i dobre,4e se slu4va taka
v dajda prez staklata
razpoznali usmivkite
6te prekra4im prez vratata-me4ta
6te poglejdame s ostatak
predi6nite migove
po sklona samoten trolei
ne 6te otnesem nii sas sebe si
tova koeto s du6ata si ne pei!!!
гротескно нечий образ,
от който бях изрисувала
с добро на нежност,
ведно със времето си някого…
С остатъкът от мигове
си тръгна изпепелено минало,
окаляло душата ми
до самота…
А тя със болка сви крила…
Тъгата ми посвети и тази песен…
-----
Благодаря ти, Жени! С душа...
както винаги красиво изваяно,
импресивно,
много чувствено.
без чадър по здрач да се разходя.
Срещнах продавача на надежда,
цял мокър като мене бродеше.
и ми подаде нещичко,
в парченце плат загърнато,
такова мъничко.
Едва на светло го видях,
чак вкъщи -
бе счупено зрънце надеждица...
Остана ми да си желая да покълне...
Благодаря ти, laurencia!