2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
В небето – шум от ангели,
излезли да послушат тишина
през лунен прах и бледа сянка,
разкъсала кубетата
на позадрямала от унеса,
две педи малка,
селска църква.
Едно плашило гологлаво,
от недоспиването избеляло,
посрещаше луната вяло,
душата му говореше за сън.
А две врабчета от ръкава,
подали човчици навън,
разпалено се караха
кое последно е видяло
на слънцето в къдриците
немирната искрица жар,
преди и то да си положи тялото
под бялата завивка облак-дъх
сред жълтите усмивки
в нива слънчогледова,
с опърлени, кафеви от луничките лица,
с листенца-ореоли в златнослънчово.
По бледата, в сияние от лунен диск
небесна шир,
отплуваха и тази нощ
на облаците лодките
и някъде до теб достигна, май,
с въздишка пролетна на песен край,
излял в безсъницата
звук на вятър,
с безкрая кротко водил разговор,
от устните ми си откъсвал ноти,
на струните диханието спирал
и после вятърно отвял
на вишни цветчета,
безбройни бели кръгчета
от очертания.
Воал, магия разтопена,
скри на съня в отвор
от нежност дипли нощни.
Луната с длан притвори
на слънцето въздишките отронени.
И затрептя най-тихият небесен звън…
Душите засънуваха
на този сън
разказаната приказка.
Prikazno eeeeee:))))))))!!!!!!!!!!!!
Eh,kak mi se iska tazi ve4er da sam s teb na 4a6a leden djin:)!Ima da si babrem prikazki.....a o6te po omaino 6te e,ako ti gi razkazva6,a az 6te poslu6am:)-ponqkoga stavam i za slu6atel:)-ne s vseki:)
Наистина приказно...и изящно красиво!
...Продължавам да сънувам...
Благодаря ти за изживяването да те чета!...
Нямам думи.
"Луната с длан притвори
на слънцето въздишките отронени."
Ох... чак настръхнах...