Нощта споделя с вятъра дали, къде тя може да го приюти, та да дочака своя сън след бягството, което й разкри, че вършил в търсене на нея и с огнен поглед на сатир, почти подпали края на небето. Денят приспа го миг от залез и някак срамежливо и набързо накрая скри отново слънцето, което даже не разбра, че няма време за игра. Прибра го хълма, а после сложи боровете да го пазят, с безименните си скулптури. Затвори го за мен, остави го за другите, оттатък, в половината, която го очакваше. А тази тук, в умората на светлото, прибра остатъка, който не приеха срещите
и го нарече чувството за бяло, за да твори и с него в утре, когато има нужда някой, и болката ще е душа, рисувала картина, за да спаси от мисъл-непотребност онази своя нежност, като я заличи, обличайки й рокля, мечтание в коси, които разпилял е вятъра, преди да се залюби с тази нощ… От силуетите на къщите простенва време в страст от срещата на двамата, болезнено до ревност отразено в тази, която е закъсняла музика, защото тя е винаги за него, а той за нея винаги е утре, когато очакването е за споделеност.  

i tuk se nosi "malka no6tna muzika":).
nejno e utrinnoto sabujdane s teb!:)))))))
uspe6en,bezboleznen den!

Благодаря ти, Жени! На теб усмивки и успехи! :)))

Ноща направихме на ден,
денят цъфна като теменуга,
и страстите бушуващи във мен
разпалват апетита ми за "НУГА".

О, моля те нека да поспрем,
тела изпосталяли да отдъхнат,
да се окъпем и дърва да насечем
и отново с любовта да се заемем.

Какво тук стана?
Голяма страст настана!
Дали да не повикам Хей
из космоса да попрехвърли,
че тук е жалко тя да се пилее!
-----
Е, благодаря ти за усмивките!:)

Направо ме е яд за коментарите, че се пилеят напразно, но се замислям да направя един постинг с избрани коментари. :) :) :)
Няма нищо лично. Само усмивките са за теб. :) :) :)

Картината, която си нарисувала с душата си, навява малко тъга, но ми напомни за една песен на Диана Експрес - "Утре":

"Свети над нас нова нощта
с нова луна, с нови звезди.
Свърши се днес, вече е утре,
утре живей, утре бъди.
Утре живей, утре бъди
с нови очи, с ново лице,
с нова мечта, с нова надежда
с нова любов, с ново сърце.
Сутрин - светлосиня,
сутрин - детски чиста,
сутрин ще ни срещне
с теб живот.
Сутрин - пълна с нежност,
сутрин - пълна с вяра,
сутрин - пълна с обич
свети с безброй, безброй лица!"

Да, тъжничко е малко в моя стих. А как бих искала "да свърши днес" и "вече да е утре", защото чакам той да стане следващото мое днес, тъй както аз за него си оставам винаги... Така звучи далеч по-оптимистично!...
За "Утре", песента, която ти ми спомни, ти благодаря! Колко истина има в текстовете на старите песни...

И само да си ме пропуснал в новия си постинг (този, с коментарите)!:)