Не съм си позволявала да ползвам чужди текстове в своя блог. Обикновено съм успявала да пиша всеки ден. Днес не можах. Особено след тази песен, чийто текст слагам по-долу. Всеки я знае, защото този, написал великолепния й текст е също толкова известен, колкото и изпълнителят й, за съжаление не вече между нас, но съпътстващ ни с песните си винаги. Не искам да свързвам това, което пиша само със събраното за децата от Могилино, обявено тази вечер и за които доста се изписа. Искам, както се изрази преди ден anlov, да сме съпричастни не само на проблемите на този дом, а на всички, за които се пише малко или въобще не се пише, но това не означава, че те не съществуват, че са решени всичките проблеми единствено по празниците и с кампаниите за събиране на средства. Малко са думите, които зная, за да изразя това, което искам да предам. И затова оставям песента да ви говори. Попитах ви в заглавието на този постинг "Ако си дал, а даваме ли?".  Минути след като го написах, прочетох в интервю на Лияна Фероли с Иля Велчев, относно филма "Божи знак", неговите думи пред тленните останки на Емил Димитров (няма да споменавам към кого са били отправени, не се отнасям с добро към политиката): "Емил даде! А вие ще дадете ли?! Или ще чакате да дойдем в тази зала и едва тогава ще се сетите за културата?!"... 
Да не оставяме доброто в нас да се лута като търси своята ответност - очите ни срещат другите очи, които не винаги очакват средствата...
Ако си дал Текст: Иля Велчев
Изпълнител: Емил Димитров
Ако си дал на гладния
дори трохица хляб от своя хляб.
Ако си дал на скитника
дори искрица огън от своя огън.
Ако си дал на милата
от своето сърце.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал, ако си дал,
ако си дал от себе си,
не си живял, не си живял напразно.

Припев: Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.

Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.

Ако си взел от славата на някой друг
дори една частица.
Ако си чул от клюката
и я повториш
дори една секунда.
Ако си враг на подлия,
но го послушаш
дори един единствен път.
Ако си ял от залъка на свой приятел
и го забравиш

дали е трябвало изобщо да се раждаш?

Припев:Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях, вярата в тях, вярата в тях.
Ти закъсняваш понякога, истино,
но винаги идваш, идваш при нас.  

Вчера прочетох една статия на Дончо Цончев за поетите на България, и кой знае защо, се сетих за тази песен на Емил Димитров. Пуснах си я в оригинал, а вечерта я чух отново във "Великолепната шесторка". Винаги ме е разчувствал този текст, сега го откривам и в твоя, изпълнен с различни емоции, постинг. Емо даде на България всичко от себе си, и до последния си миг вярваше в доброто при хората:

http://www.youtube.com/watch?v=6_arRgTuAt4

„Ако си дал”, ако си спомняте, дълги години беше забранена. Случваше се. Все някой нещо не харесваше, недоразбираше и беше лесно – спираше. Но всички я обичат и тя се наложи отново. Аз винаги я свързвам с доброто, с това добро, което някак си не иска показност, а кротко се изпява някъде и винаги оставя по една сълза, отвсякъде...

nikoga ne sam znaela,4e e bila zabranena!!!
tova e tolkova silna,povli4a6ta te sas sebe si pesen!!!
vinagi sam q haresvala mnogo(slabo kazano,za6toto e sred liubimite mi bg-pesni)
ti otnovo podeistva silno s posta si!(dori s temperatura te iz4etoh i dobre,4e ne te propusnah!)
pozdrav za posta:)))))))!
naistina-ima ne6ta koito nikoi ne moje da ni otneme!

Благодаря ти! Бързо оздравявай! Изпращам ти оттук от слънцето ни - то носи и от нашата топлина, та затова при теб отива още по-топло! Поздрави и далечни прегръдки - Ина! :)))

Сега чак попаднах на този коментар...
Да, песента е била забранена, но може би поради проблеми на автора с бившия "режим" (автор е на най-преследвания филм в държавата - "Завръщане от Рим", 1977 - [url]http://liternet.bg/publish16/l_feroli/i_velchev.htm[/url]). Той е син на Борис Велчев - секретар и член на Политбюро на Централния комитет на БКП през 1970-те години, който е изваден от ЦК на БКП през 1977 г., когато се опитва да защити семейството си, противопоставяйки се на Живков. ([url]http://news.netinfo.bg/index.phtml?tid=40&oid=831873[/url])... И чичо на сегашния гл. прокурор...
Но аз лично не знаех, че тази прекрасна песен е по негов текст...
Това ме... развълнува и изпълни с някаква... надежда за бъдещето в БГ... Вярвам и се надявам, че тези идеали се предават и по кръвна линия... искрено... иначе сме загубени...
Не знам дали сте разбрали какво имам впредвид, но това е последната ми надежда за тази страна...
"Ти закъсняваш понякога истинно,
но винаги идваш, идваш при нас.
Ако си дал на чуждите
живот от себе си.
Ако си дал,
не си живял, не си живял на празно."

Аз вече понатрупах доста от съзнателните си години в живот с тази надежда за страната си, макар, че моето, което давам се сбира в шепичката на дете, все имам вярата, че има още като мен, останали тук не, защото няма как да идат другаде, а защото това, което давам тук на малкото хора, които познавам, все с нещо остава у тях... другаде моето няма да има стойността на важното нещо за нас, точно това, което остава.
Надявам се като Вас идеалите да останат и в следващите години, когато постът Главен прокурор ще бъде наследен от друг... Ако приемем, че Бог е Истината, известната поговорка "Бог забавя, но не забравя" би звучала така: "Истината се забавя, но не забравя да напомни за себе си.". Аз ще живея тук, за да я чакам.
Благодаря Ви! Поздрав!

Now thatВ’s sutlbe! Great to hear from you.

4pHEnW <a href="http://ohdzjnotqakw.com/">ohdzjnotqakw</a>

BLWUJm <a href="http://mborieyoeblz.com/">mborieyoeblz</a>

dxe8ES , [url=http://xfaibtemtesv.com/]xfaibtemtesv[/url], [link=http://nfsmawdecmtq.com/]nfsmawdecmtq[/link], http://rptifpfvsvrg.com/