И се намерихме на мисълта в отвъдното. От полетелите балони дим, които пуска покрива с белите комини. От стария човек, когото виждам всекидневно, прегърбил се под бремето на неизбежното, че днес е - един изправен поглед, 
взор-мисъл към светло-дневното. От цветното видение на погледа, разлистил цвят в средата на откъсната въздишка. От влялата се облачна безумност в иносказание на ангели -  видения с криле на пеперуди,
разпънали пяната на тишината, в очакване да чуят глас от пулса ми. От користната здрачна лудост на излетял от покрива безумец, изпросил си криле от бялото на гълъб. От разпилени светлини с петна от слънце, които раждали са утро. От дар-любов, звъняла занемяло, за да не ранява някого с камбанни звуци. От изгорелите писма, в които пише прах 
със студ на ледена писалка. От реквиемния акорд на орган, изтръгнал от съня на някой спомен.   Под похлупак, вплел зимната дъга,
която нарисуваха в мен пръсти, и есента от залези, разляла багри-паяжини, се свърши край на едно начало,
което имам само аз... май не разбрах...

A zashto ne v realnosta?
Ognqn

В отвъдното на мисълта е ежедневно,
а тя живее в своята измислица,
а аз живях и вчера, и днес живея тук реално,
и мисълта ми трудно преживява -
не винаги измислиците ми се населяват с други.
-----
Благодаря ти, Ognqn!