Самотно избеляло цвете, бял мак, бяла лястовица на цветята, потърсило под сянката на габър свят. Открито посадена нежност в пазителството на дървото, стаило в дъното, до корените си, уют в насладата от вдъхновение, провикнало се някъде далече, докъдето няма, не съществува друго, само посадени трепети. Нямо и топло. Усещане за сбъдване. Коприна и поезия. Очарование от търсене. Дъх в жажда за изричане на бели стихове, мелодия от сътворяване, излъчено трептене на привличане. От бялото се стеле кръг. Докосва се в сенките на ръбове от клони, които мислят трескаво, протичат в сокове от страст, опияняват и кората на сърцето.   А габърът дали ще помни утре прозрачното ухание от край, посипал листенцата си изживяване в пространство на сближаване, преминало през измислица за среща, поток от полъха на обич?

listoto spomen,
se otkasva i
poteglq bavno
kam osnovata na stvola...
ne duhai vqtarko,
ostavi go...
toi po4vata da natori
na korena.

... и нетърпението си на състояние, да възприеме със очакване... :)