В печална стая,

в очакване на радостта

от тъжни мисли,

поезията се разказваше

с писател,  

на обелиски,

в облекло на призраци,

ваятел.

Все награждаваше

поредната прищявка,

да се завърне

в лоното на стаята,

като от ехо глас,

с надеждата,

че песента му този път

не е греховна,

и няма да прошушне

с нито дума

очакването й

за сбъдване.

 

Поезията римува,

в плача си сълзите

до болката прибулва,

сърцето си приканва тихо,

свива го, прикрива го,

закърпва дрипавата риза

на отхвърленото минало

и пее по-пустинно

от пясъка на дюните.

 

Разказват се

от двама 
   страници.

От двама 
   странници писма, 
   допуснато изтрити,

пренасят разстояния

и казват си,

че са мечта в мечтите,

но нямат свят за днес

и страх от липса

пали в тях отсъствие.

 

В печална стая

тихо диша сън,

разглежда по витрините

без светлини

от вчера отражения.

Поезията там я нямаше.

А не намери никъде 
   и себе си отвън.

Svqt za dvama vinagi ima.Trqbva samo da go iskat.
S uvajenie!
Ognqn

a noje bi sred sebe si ,
sa gi izvikali me4tite.
za6to da palnqt papki,
agal4eta skriti
kogato mogat da letqt
na volq sred zvezdite?
........................
poeziqta v na6ite du6i se e sabrala,
zatova q nqma po raftovete zastoqla!

Единият
от тези двама
не спи в нощта,
писма изпраща
и чака отговор.
Мечтае във мечтата
и с другия
една душа са.

Приказен ден,
бъди поздравена
от мен!

"Вървят ли двама...", ала него го няма по този път...
-----
Благодаря, че беше тук и в този стих, Ognqn!

Какво мечтателно продължение, Жени!
Да можех като теб да разлетя и моите мечти,
да влезеше поезията зад някоя витрина
и да я забележи, който се опомни
от мислено-страдалческите образи,
с които бяга през деня,
а нощем търси отраженията в тъмното...
-----
:))) - с това благодаря!

"...и с другия
една душа са."
В своя страх
за утре...
-----
И твоят ден
да е от слънцето
с усмивка
приказка! :)