Остава само ден,

за да си спомним

себе си като такива

в дните на годината…

Какво постигнах,

ще се питам?

Какво не взех?

Достатъчно ли дадох?

Обичана ли бях?

А обичта ми

стигна ли до него?

Кого обидих в обичта си?

Предадох ли доверието

на приятелите си?

Разбраха ли ме?

Разбрах ли колко

съм им липсвала?

Помогнах ли,

когато трябваше?

Усмивки колко се показаха?

Света ми срещна ли се

с други светове на хора?

Радостта, която давах

стигна ли, беше ли достатъчна?

Да можеше този последен ден

да влезе с всички отговори

и когато в полунощ

налеем гръмко чаши,

пенливото шампанско

да ми нашепва тяхно “да”

за всеки,

очите ми да заискрят

в бенгалските огньове

и да положа себе си

отново в клетва -

да бъда и в новото пак аз.