2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Събудените мои мисли
разглеждат изпод мигли стаята,
прозрачен сънен куб,
издялан сякаш в леден къс,
а аз, на огън пламък,
туптя в средата с пулса.
Зората, в замаха си да става рано,
поредно е разкроила от нощта стените
и те сега стоят подпрени до леглото ми
и бавно разграничават мен,
видяно от съновидяно.
Отмятам си завивката,
днешната ми страница от времето,
което сама, с годините,
прелиствам всекидневно.
Дочувам как стъпките ми,
сутрешно и шумно неуверени,
опитват се да срещнат и събудят
домашните ми чехли.
Закачам си прозореца.
От рамката му правя гледка.
Отсреща някой грижливо
е сложил по стъклата слънцето
и то стои като саксия.
Денят зъзне гол, чака свойта дреха,
която часовете му тъкат,
като провлачват търпелива сянка,
изтичат от капчука,
разпънати прозрачно извън себе си.
Очите ми без всякакво усилие
търсят от останалото, върху което
и този ден облечен ще се облегне.
Онази стара круша, вън пред блока,
изглежда днес като посадено тяло,
останало в синкавото на контура си.
Усмихвам се на ум, усетила
вкуса на плодовете й,
от жълти капки изцедено лятно слънце.
Ще пия чай, течащо злато
от коси на пясък разтопен
и оросени мигли, плакали вечерно
на самотата в празника.
Отпуснати почиват звуците
в мълчанието от тази сутрин,
ухаещо на нежен дъх от сняг.
От календара скочи ден, денят ми,
избяга димно през комина,
а в паметта остана с непознатото си име.
Аз именувам само навиците си,
изтъркани до блясък от изтичащото време,
което спира за миг да ми направи път,
за да го търся и в страни от него,
за да си остане и деня такъв,
какъвто ми е нужен, за да ми е спомен.
До края на оставащото време,
на твоя глас и думите му,
питащите мене чрез слуха ми,
дали ще мога да те виждам
през очите си, когато са затворени.
Изстива пламъкът по кожата ми
и мързеливо-тъжно капе във следобеда,
най-време за неказаните думи.
Приведена над себе си
ще видя ли следите на това,
което е отнетото ми...