Тя наближава, казват...
Защо в мен няма чувството
за радост от всеобщо?
Защо предавам в себе си
онези стари тъжни трели?
Защо опитвам да запълня
празнотата,
която издълбала е тъгата
с друга нейна по подобие?...
Светлина, родила се посред
онази свята нощ в декември,
изгаснала във онзи ден,
наречен днес Великден...
Велика е тъгата, която 
ни споделя ежедневно, може би...
Усмихва ни се с радост тъжно
в сълзата на душевното ни огледало.
Или в очакването на Луната,
от тази нощ по-пълна от тъгата
и мислите на хилядите хора,
в умората си замечтано
в нея впили жаден поглед
по свой любим или любима.
И в сутринта на зимен ден,
започнал с кратко слънце,
поел забързаното твое ежедневие,
откъснал си по малко
от твоя хляб омесен,
отсипал си паничка жито
и натежал към края
за последна нощ,
преди да се роди отново 
светлината,
да тръгне пак да моли 
за душевно опрощаване
на греховете, родили се
в самотни помисли
и в лудите ни стихове
на близост в мисли...

Това наистина ми хареса.. Човек докато го чете потъва в мисли..

Много !!!
И все пак-
весела Коледа ....

Благодаря ви, marty, pilinci! Весели празници!:)