2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетох някъде: ”Не зная как да се държа, когато ме обичат”… И аз така, говоря си безсмислици, очаквам да удари гръм, да падне полилея, да избягам в суматохата, да преоткрия казани неща навън, на скришно място и сама… Не зная по-самотно място от това, което се е подредило пред компютъра: стол, маса, клавиатура и светлината от екрана… Сам… зад теб - разхвърляната стая, но тя не те интересува, ти си сам, все някак си ще се намериш в този заобикалящ хаос… Сам, на свойто скришно място, да преосмисляш казани неща… Да подредиш отново деня за утре, да отключиш входната врата и пуснеш шумотевици от коридора, където другите живеят, като тях си, да си изгладиш шал и блуза, да провокираш с тях “света” на този град, да се запиташ за утрешната дата и погледнеш приятеля си, календара, да се досетиш, че почти изпускаш броя на “ЛИК” за този месец, да отделиш по-малко място за цветята, за книгата, която те чака кротко в леглото след вечеря, да погледнеш към рафта с четките, боите… които ти напомнят, че и те те искат… “Когато ме обичат се срамувам”… Ръцете ми започват да се търсят без причина, поглаждат с върховете си на пръстите лицето, миглите и проверяват всичко там ли си е, изтриват сякаш пръсналата се боя по него… “Понякога не ми достигат часове, за да се сбъдна”, тъй както съм сама с реда за утре… не ми достига малко… Е, какво изпуснах?!… А беше ми спокойно…
Дори не зная как да се държа, когато ме обичат…
Започвам да говоря глупости, да ставам светла, да стоя сама сред стаята, да си говоря с гардероба и да питам какво ще облека за днес, за вкъщи…
И пак не зная как да се държа, когато ме обичат…
Разпръсквам себе си по старите ни улици, ухажвам витрините отвън, разглеждам снимки от списания, купувам си лимон и мента, не пускам си пердетата, оставям да влязат вкъщи погледите на съседите, лягам си със светлината от Луната…
Обичат ли ме, питам се…
Събуждам се, за да не мисля със сънищата свои, отвръщам поглед от прозорците, влажни от тъгата, в които блъскат си крилата нощни пеперуди, съмнявам се дали изобщо вярвам…
Срамувам се, че може и да ме обичат…
Наказвам си вратата, не си познавам дрехите от вчера, коя е тази музика от диска, на който пише “Моя музика”, виждам огледало, а в него нечий образ, посягам да го докосна, да дам червило, нямат израз, очите му, не срещат моите… срамуват се… от обич… не знаят как да се държат, когато някой ги обича… (24.09.2007 г.)