По фотография една от "Фотофорум"


Където да погледнеш, пясъци…
И златен път,
очертан от камъни,
сякаш да не се изгубиш…
Зад тебе нищо,
пред тебе – също…
И той, сам, понесъл 
свойто ежедневие,
отнякъде за някъде,
не бърза, тъй както не бърза
слънцето по своя път.
Не вижда разтопено злато,
страх
романтика,
които виждам аз…
Защото той е там - зад,
а аз съм тук –
пред екрана,
делят ни километри разстояния,
два свята
и обектив на камера…

Изкуството предава различен смисъл на битието.
Както през окото на фотокамерата пустошта, така и през окото на твоите строфи, самото чувство е облагородено.

Ина, невероятна си като усещате на духовното, дори в една снимка. Просто развити сетива имаш за да го видиш и опишеш. Душата ти ги вижда със светлосенките, вкуса на жаждата.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Стеф, благодаря ти!:)))

Джули, благодаря ти! Една душа разбира другата...