Поисках света да свърши… тази нощ… Не можех повече да го приемам такъв…окалян, дрипав… Изпрати ми природата… любов… за равновесие… Подпря луната с рамене и построи й замък на морски бряг… а после й закриляше сърцето… за да не го окалят… Повика ми вълшебство… от детството… най-лудия вълшебник, който по облаците скачаше… който предлагаше високи върхове току от шапката си… на който океанът беше в термоса… гората му се криеше в косата, а цветята… те си растяха около него, навсякъде, където стъпваше… изглежда от вълшебството… С ръката си, вълшебната, с един замах оправяше на всички настроенията… дори накара замълчалата камбана на един човек да зазвъни с най-чистия си звук, за който само бяха чували, че има… Изтръгна замръзнали в гърлата викове… отвори и един живот… а после поправи и един часовник… измервал в единица пулс едно сърце… и то отново затиктака, чух… Напълни няколко души с добро и построи за чувствата дворец… голям и бял… стоеше като храм… за да привлича отдалече…Отвори най-разноцветните конфети, които ползваше само, когато света празнува рождения си ден… взриви небето с тях, запяха птиците, събуди Слънцето, което спеше от другата страна на нашата Земя, поднесе му букети, цели небеса с конфетени цветя, а облаците… те се изпариха от възхищение… и се разстлаха с нежна преливаща като дъга мъгла…
… Нощес валяло е… навън е мокро, но … по асфалта, който по принцип черен е, се къпят в локва многоцветна две врабчета … Значи… не съм сънувала, че имало е взрив от пищни цветове… не съм сънувала, че някакъв вълшебник ме повика… не съм сънувала, че ми разказа приказка… не съм сънувала, че ме дари с любов…
(11.10.2007 г.)