Едно такова чувство… вътрешно, душевно, полепнало е още със съня ми… свободно е, като че ми растат крила… но не душевни… други… като израстване… усещането е като пораждането на желание, което те е завладяло и полекичка започва и да те изпълва… Точно този момент исках да го хвана на разсъмване… унасящо е, на времена опияняващо … и мързеливо-топло, лази те извътре, ласки дава, докосвания с пръсти… изпълващо-свободно… Четох, че има хора с крила… на мене ми се струва вярно след чувството, което ме накара днес да се събудя… Аз, не душата, искам да летя… Възможно е и да се появяват… крилата ми… свободните… обличам си ги с вътрешното чувство… тандем невероятен се получи… Сега е време и да се приготвям… и днес е делник… винаги е неизвестен… защо тогава така се плашим?!... Това е тръпка от настроения… от сутринта започва… да те зарежда… с чувства… на надежда, на очакване, на вълнение, на съмнение, на нетърпение и малко унес има, ако пътуваш с превозно средство… Ако вървиш по пряката пътека през малко дефиле в скалите като мене и някакво забързано детинско мечтание се появява… А после има и настроение, и примирение, и обучение, и търпение… и свърши… идва край на делничния ден (обикновено само времето, прекарано на работа приемаме за делник)… Понасят ни превозните ни средства обратно… Като за край на състояние, добро начало… (12.10.2007 г.)