Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.11.2007 02:58 - Състояния
Автор: inamay Категория: Лични дневници   
Прочетен: 456 Коментари: 0 Гласове:
1



Нямам представа къде съм. Зная само, че съм болна. Но не зная какво ме боли. Всичко ли, че не усещам?! А дали съм жива?! Май, да, просто дишам. Много дълбоко съм се загубила. Чувствам се като да съм паднала. Но пък от друга страна, такъв се случи животът ми. Не е ли така?!
Колко много се нуждая от някого сега... Боляло ли ви е някога за даден човек?! С истинска болка. Да сте чувствали зейнала мъка дълбоко в себе си - бездна, която само определен човек може да запълни. Сигурна съм, че да. Аз също. Неведнъж. Неведнъж...
Дали изобщо бих могла да разбера нещо за някого...
Когато мълния прорязва небето дали това е гневът на Твореца, предизвикан от усилията ни да се борим срещу него или това е смехът на Твореца, предизвикан от усилията ни да се борим срещу него? Кой знае?!
Любовта, щедростта и саможертвата са по-висши от омразата, съревнованието и самолюбието...
Случвало ли ви се е да да се взирате в храст, грозен трънков храст, шибан от вятъра, за да заглушите болката вътре в себе си?! За да забравите себе си, своята нелепост и вътрешната грозота след лъжа, които затварят пред вас всяка врата? За да забравите за глупавия си дефектен мозък, който не може да прецени дали едно момче те харесва или просто не е чак толкова отвратено... Колкото повече гледате в трънката, толкова повече тя потъмнява, докато изчезне...
Защо се сетих за вода и отражение... Надникваш в тъмна кофа, пълна с вода, винаги има такива... често спират водата... да има поне за миене... Идеална повърхност и едно отражение.. твоето. Взираш се, изучаваш се... търсиш се... познаваш се... Вече не издържаш, щом се видиш. Пускаш малко камъче... и... Концентрични кръгове, вълна, изпълнена с решимост, стигне ли стената се обръща, после среща другите вълни...като се опитва да си проправи път през тях... опитвайки се да събере пак силата си в точката, от която е тръгнала... А отражението ти... Изкривява се, а после се разпада... излишност, неувереност... единствен начин, по който можеш да повярваш в силата си е да се накараш да страдаш... (25.10.2007 г.)



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093953
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031