Изящество от вятър и небе…
Моето бездумие отправя
своето възхищение!
Немее моя глас…
Поставям длан на устните ти
и вземам още, още думи…
прокарвам ги по цялото си тяло...
Притихвам до края на поточето,
достигнало жадувано морето,
оставам легналата птица без крила.
Взех облака, попил прахта
и сивотата на самотата ти
и оцветих ги в огнено червено
като жарта, която в мене
загоря от твоята магия, ветре!
Небето, също ти, разтовори се
покри ме… предадох ти се…
цяла… без остатък…
Насити ме покоя ти…