Стихове не останаха по страниците вече…
Опустошавам ги, гладна съм…
Захвърлих си душата в онази яма,
която не разбрах кога си изкопал.
Капан… сняг… вълк… сърна…
Е, паднах… и сега… плячка…
Когато се бориш за живота,
озверяваш.
Ще разкъсвам, ако ме нападнеш,
с очи ще те разкъсвам,
ноктите ти ще вадя със зъби.
Очите ми ще станат още по-големи
от яростната ми борба
и от истината, която бавно се показва.
В капана съм на вълк, така ли?!
Очите ми са пълни с ярост,
не виждат вече…
Привиждат вече…
Привиждат най-любимия… очите му
са в мене,
не мога да се лъжа, те са…
Вземи ме, скъпи, искаше да съм до тебе!
Тук съм, малко ме боли едното рамо.
От падането е… в един капан.
Вземи ме… Да се свърши…
Такъв е хубав края… С теб…
В безкрая…