2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Ако площадът имаше очи да забелязва и ако помнеше поне, колкото часовник над стара сграда, сигурно щеше вече да е с впечатление, че от много време насам, почти колкото е достатъчно на дъжд да извали над половината от пътя, точно в 12.00 ч., тя сядаше на пейката, отсреща на пасажа, където чакаха трамвай случайни минувачи, а от витрините неоновото жълто пареше очите с мода. Разгръщаше голямата си папка, изваждаше като вълшебник два молива, гума и чакаше за композиция.
"Животът ни подрежда сам, но няма кой да нарисува тези мигове. Не сме художници. Така си казваме, макар че е заблуда и затова пропускаме какво ли не, което често е недостижимо, останало назад, в балона на момент."
Разбираше какво я пита онзи мъж, застанал зад прозореца на кафенето, на ъгъла, отправил в две посоки улицата, и както винаги дошъл, за да обядва.
"Рисувам мигове. Продавам ги, щом някой разпознае своя. Намирам често приликата в тях, но вгледаш ли се повече, ще видиш даже два момента на един и същ човек различни. Не помня вече откога рисувам. Не мисля, че на някого това ще трябва... Може да има и повтарящи се в цветовете мигове, защото хората разбираме за тях, когато се обличаме, последвали вика на модата. Понякога, не се разбира точно как, но в миговете спират силуети без лица. Най-нтересно е, че даже тъй мигът намира своя купувач. Такива хора казват, че тогава са били помежду двете настроения, не са намерили най-подходящо изражение, но пък така е по-добре за тях – биха могли да си представят повече моменти... когато се намерят."
През мълчаливите погледи на двамата, неосъзнато разговарящи от краищата на споделяното разстояние, преминаха поредица въпроси...
„През лятото, когато спирката олекне от постоянните си минувачи, рисувам покриви… Защото са измислени да пускат погледа над тях… да гледа свободата... а птиците оттам да гледат този свят, когато размишляват колко малки им изглеждат хората. И още... заради дъжда, защото той намира в керемидите платна и звуци... От миговете, за които пак съм тук, се уча... да чакам. И така живея... Но нарисуваните покриви не ги продавам. Те са животът ми."
Тя сякаш спря да мисли. Постави още щрих върху ревера на палтото, което онзи мъж изискано преметна на ръката си. Подсили сянката, която чашата прозрачно устремяваше към ъгъла на масата. Премести погледа от тях. Обърна нова страница от скицника и се загледа в следващия миг...
Добре дошла!
Весели и светли празници!
Добро да съм заварила.
Пролет е. Възраждане. И възкресение...
Да ти е светло на душата!
Поздрави!
и весели празници :))
Радвам се, че пак те виждам тук! :)
03.04.2010 07:23
наистина...:)
дочаках!
весели празници! :)
Поздрав от моето място над покривите на града
Светли празници!
Прегръдка от мен! :)
Светли празници, elpidaa!
Благодаря ти, Марта!
И разпери за кръгче поглед над покривите с твое място :)
Весели празници!
Благодаря ти, Нина!
Светли празници!
Благодаря ти, че се върна така изящно!
Липсваше ми твоята деликатност на духа и приятелски подарените моменти.
Заради теб се върнах преди време в един сайт, сега и тук повтарям същото.
Радвам се винаги, когато виждам сътвореното от теб в пространството!
Весели празници, Ваня!
Този блог е като стара, родна къща и винаги душата ми скитница тук ще се връща.
Благодаря, че пак си близо!
Светли празници!
http://www.youtube.com/watch?v=ZaflNU45bVY
Хубаво време за завръщане...
Благодаря ти!
03.04.2010 20:26
БРАВО!
според зова на сърцата ни!
Нека Бог ни дари с мъдростта да правим и споделяме онова,
от което всяко същество се нуждае,
за да израсне и разцъфти и така на Земята да стане рай.
Че пусто стана някакси...
..."От миговете, за които пак съм тук, се уча... да чакам. И така живея... Но нарисуваните покриви не ги продавам. Те са животът ми."
С обич!
Връщам се от красивите поляни и гори в Балкана, където с пролетта всичко по Земята пак възкръсва за живот и мъдрите ти думи сякаш са тук, за да завършат този ден... "да правим и споделяме онова, от което всяко същество се нуждае"...
Радвам се, че пак си тук, в "двора" на старата ми къща, където е домът на моята душа... и мисля, ако в реално време, притиснати от него не успяваме или сме в невъзможност да възкресим бащините къщи, то нека да останем в "родните", в които светлина за първи път е влязла в нас от думите...
Благодаря ти и успешни дни!
ПОБЕДНА ПЕСЕН
Звъни, великденска камбана!
Сияй, възкресна свята нощ!
Да няма мъка, скръб и рана,
душа да няма изтерзана,
ни помисъл да има лош!
Защото Любовта, разпната
от синовете на грехът -възкръсна пак.
И светлината зарита в тъмата на земята
изгря и озари светът.
Защото истината блясна,
- лъжата я не затъмни! -
и всеки ден е все по-ясна,
по-лъчезарна и прекрасна
от всички, всички светлини.
Звъни, ехти, победна песен!
Душите празнично буди и
възкресявай, че възкресе Христос -
Владетелят небесен -
смъртта със смъртта си победил!
Автор Светозар Димитров
Благодаря за хубавите думи в стих, Илианка!
И нека Светлата седмица да носи просветление, тъй както и Христос донесе!
Поздрав и за теб, queerfish!