Красива нощ, луна, която знам, 
че се разхожда някъде навън.
Не искам да ги виждам
само ми напомнят,
за странни хора,
които странно ми говорят
несвързано-величествени думи,
а аз агонизирам
разпръснала се в тази стая,
покрила с части от флуиди
стени и вещи.
Мислите ми, вещици,
разкъсват сиво вещество
размазват го върху
черепната ми кутия
отвътре,
гаврят се с онова,
което са видели,
което беше чисто,
дорде не се роди страстта,
облечена в бялото 
на мойта  непорочност.