Познавах го вече… добре го познавах… казах ти вече… Мъка съм, а ти я обичаш… нея… нали си на Мъка учителя… дето болка познава… като твоята... Обичаме се… много… но само себе си…
Пише Мъка… приказки… нейни си… Разплаква цветята… които обича… цветята се обичат, а най-много обичат приказки… Някой път, учителю, ще ти разкажа приказка… моята… само на теб… ако ме пуснеш в гората си… приказна приказка ще ти разкажа… за един храм... който днес изникна… ще съм се научила да не разбърквам думите… ще ги изписвам правилно… ти ще ми кажеш ли?!... Толкова много думи ще знам… даже значения ще им измислям…
Не ме е страх… Пустиня съм… ама и още нещо… големи са и двете… Какво ме чака… преход… колко дълъг?!... Ще го покаже времето… Дадохме добро на хората… и от двете страни… Казах ти че си добър… музикант… а аз съм музика, разбирам… музиката на пясъка… в Пустинята… Ще надживея времето…