С това писмо, с появата му като чувство, поисках да обичам някого на думи само, да проверя и себе си дали го мога още... Обичам своето дете, обичам приятелите си, обичам да слушам музиката на дъжда, обичам себе си, когато пея, обичам залезите, обичам нощното небе, обичам птицата във полет, обичам всеки ден добър, обичам си едно дърво във парка, обичам си цветята на балкона, обичам всяка книга, обичам да рисувам с пръсти, обичам този свят, макар и труден, обичам и тъгата, дружка вярна, обичам да седя във тъмнината , обичам с нея да мечтая, обичам да изкачвам някой стръмен склон, обичам да се наслаждавам на гледката, открила се отгоре, обичам светулките на лятото по жътва, обичам да вдъхвам парата от чернозема, обичам да вървя, когато тихо пада сняг, обичам пъстра есен, обичам ... обичам да обичам... Не се разбрах дотук, обаче, дали и него ще обичам тъй, както обичам всичко или ще трябва още обич да откривам?! Дори писмо не се получи, а? 24.09.07.