Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 1097674 Постинги: 541 Коментари: 4142
Постинги в блога от 28.07.2008 г.
От утрото изплува езеро. Едва развиделява го мъгла. Усеща се да плува лебед. Перата му облизват капките, едва докоснали крилата. Ухае на сънували цветя. Гората се отваря в погледа полека. Дърветата загатват, че са будни с туптящи сърчица...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3042 Коментари: 15 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1097674
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Юли, 2008  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031