Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093983 Постинги: 541 Коментари: 4142
Постинги в блога от 03.03.2008 г.
Повика ме с дъха си земен,
прегърна ме с тревите
и аромата си на пръст
Категория: Лични дневници
Прочетен: 885 Коментари: 4 Гласове: 0
Приех отново стих,
с което си изтрих и старата романтика
в безименното на ума.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 854 Коментари: 2 Гласове: 0
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093983
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Март, 2008  >>
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31