Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от 08.02.2008 г.
08.02.2008 23:39 -
Преди да дойде събота, ама с край
Край. Моето днес в офиса се свърши. За седмицата – и за нея същото. Да, ама друг път. Та тя за мен едва сега започва и ще се свърши чак в неделя, когато си завършват просто седмиците. А пък защо започва ли? Защото вкъщи всеки петък...
08.02.2008 15:17 -
Живеем някак извън блогове, но в блокове
Веднъж написах постинг за това как можеш сам да пишеш нещо си без цел, да си почиваш с думи. Защо не взема да напиша как без цел си щракам с мишката по блогове, които пишат и докато почти всички готвят, аз – не. Ами ще питате защо...
08.02.2008 12:12 -
От обич
Не питай плача ли,
попитай за усмивка.
Не виждай в мен само мисъл,
попитай за усмивка.
Не виждай в мен само мисъл,
08.02.2008 00:27 -
Аз и времето до мен
Изчезна музата ми, т.е. ТО или ТОВА.
Не се получи да я задържа. Не зная как да я намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъп...
Не се получи да я задържа. Не зная как да я намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъп...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол