Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093901 Постинги: 541 Коментари: 4142
Постинги в блога от 20.02.2008 г.
Беше ги забравил. Изглежда вечерта умората била е в повече. Но пак не можеше да е забравил, той никога не забравяше. За нищо. Никога. С това си бе известен. Не можеше, не знаеше забравата какво е, дори когато искаше да се забрави или да ...
Категория: Тя и той
Прочетен: 1172 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 20.02.2008 15:36
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093901
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Февруари, 2008  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829