Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093893 Постинги: 541 Коментари: 4142
Постинги в блога от 11.02.2008 г.
Китарата въздъхна
Непотребно.
Защо ли й е да се помни
Категория: Лични дневници
Прочетен: 498 Коментари: 2 Гласове: 0
11.02.2008 19:42 - От спомени
 
Прозрачна купа
с камъчета вътре.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 508 Коментари: 2 Гласове: 0
За кой ли път посягам към съмнение
едно безлично, нямащо усилия,
дори неправомерно никакво,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 373 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Премръзналите чувства си оставих
вкъщи,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 842 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 11.02.2008 20:01
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093893
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Февруари, 2008  >>
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
2526272829