Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Декември, 2007 г.
05.12.2007 19:16 -
Мислене
Нещо все се повтаря във мислите ни -
ти оттатък прочиташ ме,
аз отсам препрочитам теб…
ти оттатък прочиташ ме,
аз отсам препрочитам теб…
05.12.2007 19:09 -
***
Ръцете ни са изцелителки,
помазани от Него.
Защо тогава не погалим
помазани от Него.
Защо тогава не погалим
05.12.2007 19:06 -
Писма2 – Рисувай ме
Студено е, треперя,
ръката ти се губи в мрака,
паднал във очите ми...
ръката ти се губи в мрака,
паднал във очите ми...
05.12.2007 18:59 -
Писма? – Аз ли съм
Аз ли съм тази, която отливът изхвърли
като изсъхнал цвят от лотос
със сърце, парче от въглен, алено обагрен?
като изсъхнал цвят от лотос
със сърце, парче от въглен, алено обагрен?
05.12.2007 18:55 -
Писма2 – Този Бог
Ти защо чак сега ми разказа за него,
аз защо като тебе го чувствах -
той ми даваше цвят и ме учеше
аз защо като тебе го чувствах -
той ми даваше цвят и ме учеше
04.12.2007 15:43 -
Сънувано
Отново наша нощ...
И пак далеч един от друг.
Сами стоим в кръга на стаята,
И пак далеч един от друг.
Сами стоим в кръга на стаята,
04.12.2007 15:24 -
Писма2 – Ако…
Ако ти кажа, че не спя,
сънят за мен не съществува.
Ако ти кажа, че животът ми го няма
сънят за мен не съществува.
Ако ти кажа, че животът ми го няма
04.12.2007 15:10 -
Писма2 – Затворихме вратата си за другите
„Затворих с теб вратата си за зимата.”
Нали ръката ми е в твоята,
децата ни от мислите,
Нали ръката ми е в твоята,
децата ни от мислите,
04.12.2007 15:01 -
Писма2 - Аз обичам
Днес ми е странен ден,
обичам да обичам,
дори след шеметните дни,
обичам да обичам,
дори след шеметните дни,
04.12.2007 14:47 -
***
"Защо животът ни е толкоз кратък?"
За да страдаме като умираме
и още повече, докато се раждаме...
За да страдаме като умираме
и още повече, докато се раждаме...
04.12.2007 14:16 -
Сънни желания
В съня си ще очаквам ти да дойдеш.
И приседни до топлото ми тяло,
чуй дишането равномерно,
И приседни до топлото ми тяло,
чуй дишането равномерно,
04.12.2007 14:04 -
Изповед
На изповед, като на изповед.
Не съм, обаче, сигурна
къде е отчето, което изповядва,
Не съм, обаче, сигурна
къде е отчето, което изповядва,
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол