Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Декември, 2007 г.
12.12.2007 00:40 -
Последна спирка
Последна спирка. Коловозът свършва.
Глух. За пътя. Оттук нататък няма.
Има гара. За край и за начало.
Глух. За пътя. Оттук нататък няма.
Има гара. За край и за начало.
11.12.2007 10:00 -
Размисли по асоциации
…Отвън е студ и вятър, мъгливо, отвътре има нещо, все още живо, но... пепеливо...
10.12.2007 11:08 -
Размисъл за истина и тишина... и хора
… Когато няма слънце, когато усещаш как денят все повече се свършва, когато сивотата те превзема, дори усмивките и думите добри на шепата приятели не могат да зарадват истински!...Тишина, най-истинска, но тъжна… Всъщност, к...
09.12.2007 21:54 -
***
Пустинята разгръщаше
вселенска красота,
а слънцето,
вселенска красота,
а слънцето,
09.12.2007 18:38 -
Тя
Постлах й цвят тъжовен,
в грижа я загърнах
и спуснах най-прозрачни щори
в грижа я загърнах
и спуснах най-прозрачни щори
08.12.2007 01:44 -
***
... И полетя в съня нощта ми,
прехвърли странно-вледенени мисли
стражи по стълбата на паметта ми.
прехвърли странно-вледенени мисли
стражи по стълбата на паметта ми.
07.12.2007 12:46 -
С цигулка
На ъгъл между две пресечки
стоеше музикант и
свиреше с цигулка стара
стоеше музикант и
свиреше с цигулка стара
07.12.2007 01:55 -
Нощно
Тихо е… отвън почукват по стъклата
ледено-кристално снежинките на бялото.
Разтапят тъмнината с мъгливи пръсти
ледено-кристално снежинките на бялото.
Разтапят тъмнината с мъгливи пръсти
07.12.2007 01:52 -
Породено от една фраза
“Животът е прекрасен!...”
Фраза, само фраза…
Фраза, само фраза…
07.12.2007 01:50 -
Пак за нея
Защо ли взех да мисля,
че няма да ме посети?!...
Колко често заблудата си носим.
че няма да ме посети?!...
Колко често заблудата си носим.
05.12.2007 19:36 -
Вграждане
Изгарят крилете ми пеперудени,
восъци влюбени сякаш текат
по снагата ми каменна...
восъци влюбени сякаш текат
по снагата ми каменна...
05.12.2007 19:25 -
Сън
Сънят ли ми се сбъдва?!...
Оня сън, за който
ти разказвах вече преди време?...
Оня сън, за който
ти разказвах вече преди време?...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол