Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Декември, 2007 г.
21.12.2007 10:59 -
Така влизам в себе си
Вървя по пътя си на песен
и светлина облива устните ми.
19.12.2007 13:16 -
Днес
Прозорецът на моите очи
с душата на тялото ми
18.12.2007 16:51 -
Метаморфоза
Така и аз се губя,
когато се намирам,
оставена сред камъчетата
когато се намирам,
оставена сред камъчетата
17.12.2007 00:53 -
Когато си пожелаваш мечтите
Когато в тиха лятна вечер,
отблясъците на морето
играят с цветовете на небето,
отблясъците на морето
играят с цветовете на небето,
16.12.2007 23:40 -
***
И се изправяш всеки ден
като актьор на сцена,
приемаш предизвикателството
като актьор на сцена,
приемаш предизвикателството
16.12.2007 23:21 -
Нощта е тъмна фея
Нощта е тъмна фея,
която денем спи в гората.
Към привечер,
която денем спи в гората.
Към привечер,
16.12.2007 16:58 -
Две сенки
Две сенки от два свята сякаш
изплуваха върху екрана,
който луната беше проектирала,
изплуваха върху екрана,
който луната беше проектирала,
16.12.2007 04:12 -
При водопада
Като да беше вчера, когато,
от умора капнали, но пък щастливи,
достигнахме заветното
от умора капнали, но пък щастливи,
достигнахме заветното
14.12.2007 13:45 -
***
Усещам се като часовник
от картина на Дали,
разляха се стрелките ми,
от картина на Дали,
разляха се стрелките ми,
14.12.2007 11:36 -
Слънчево днес
Слънцето облаци разгръща с длани,
наднича бяло в бялото на този ден,
раздава вяра, разпръсква жълтозлатно,
наднича бяло в бялото на този ден,
раздава вяра, разпръсква жълтозлатно,
13.12.2007 14:53 -
По картина
Не искам повече да натъжавам
стаята, да наранявам
добрите вещи в нея,
стаята, да наранявам
добрите вещи в нея,
… за гласовете на тези живи спомени, прокрадвайки се из съзнанието сякаш от отвъдното…
… за очите, кладенци душевни, изход на душата…
… останали усмивки нечии, коси докосвани, целувки плахи, страст от...
… за очите, кладенци душевни, изход на душата…
… останали усмивки нечии, коси докосвани, целувки плахи, страст от...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол