Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от 19.11.2007 г.
19.11.2007 03:32 -
Състояния
Поисках света да свърши… тази нощ… Не можех повече да го приемам такъв…окалян, дрипав… Изпрати ми природата… любов… за равновесие… Подпря луната с рамене и построи й замък на морски бряг&h...
19.11.2007 03:18 -
Състояния
Едно такова чувство… вътрешно, душевно, полепнало е още със съня ми… свободно е, като че ми растат крила… но не душевни… други… като израстване… усещането е като пораждането на желание, което те ...
19.11.2007 03:13 -
“Когато надникнеш в бездната, бездната също надниква в теб!”
Гняв… само гняв… нищо… По-бързо да излизам… да вървя… да се сбием с вятъра… Обличам белите си дрехи… оранжеви обувки, за да предизвиквам… всичко… всички… Не мога да по...
19.11.2007 02:58 -
Състояния
Нямам представа къде съм. Зная само, че съм болна. Но не зная какво ме боли. Всичко ли, че не усещам?! А дали съм жива?! Май, да, просто дишам. Много дълбоко съм се загубила. Чувствам се като да съм паднала. Но пък от друга страна, такъв...
19.11.2007 02:47 -
Писма2 – Просто обич
В синя сутрин очите се срещнаха.
В синя вечер сърцето плени.
А ръцете ми целите, птичи крила,
В синя вечер сърцето плени.
А ръцете ми целите, птичи крила,
19.11.2007 02:45 -
***
Самотата ми беше любовник,
но преди да се влюбя във него.
Невъзможната, моя любов,
но преди да се влюбя във него.
Невъзможната, моя любов,
19.11.2007 02:43 -
Писма2 – Вей, ветре
Изящество от вятър и небе…
Моето бездумие отправя
своето възхищение!
Моето бездумие отправя
своето възхищение!
19.11.2007 02:40 -
Писма2 – Жажда за жаждата
Поиска ли ме в свободата си?
Гръдта ти бие ли като сърце
на звяр след труден лов?
Гръдта ти бие ли като сърце
на звяр след труден лов?
19.11.2007 02:38 -
Писма2 – За цяла вечност
За тебе, Обич, какво е цяла вечност?
Цяла вечност знаеш ли
при всеки как измерва се
Цяла вечност знаеш ли
при всеки как измерва се
19.11.2007 02:33 -
В отговор на размислите на един шут
От времето на Шекспир,
от преди него,
от след него,
от преди него,
от след него,
19.11.2007 02:31 -
Без думите
***
Без думите, дето се молеше,
покълнаха моите, много са.
Без думите, дето се молеше,
покълнаха моите, много са.
19.11.2007 02:20 -
***
***
След мъдростта, която му ограби щастието,
дървото престраши се... слезе...
След мъдростта, която му ограби щастието,
дървото престраши се... слезе...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол