Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Ноември, 2008 г.
15.11.2008 22:20 -
Подредено усещане
Светла част в тъмна стая.
Ъгъл в прозореца
от нахлулата нощ
Ъгъл в прозореца
от нахлулата нощ
14.11.2008 17:44 -
Пробуждане или припомняне...
Когато си излезеш сам от рамката,
когато твоето отвъдно
е отломка от решение,
когато твоето отвъдно
е отломка от решение,
13.11.2008 12:45 -
Рисуван триптих
"Калина, нарисувай ми... сълза!"
На ddima
На ddima
12.11.2008 17:14 -
Защо?
На Р.Н.
Боли...
Отляво все...
Боли...
Отляво все...
11.11.2008 17:07 -
Нарисувай ми...
Нарисувай ми... Пак те моля.
Нарисувай ми дом...
със стени – цветовете на музика...
Нарисувай ми дом...
със стени – цветовете на музика...
10.11.2008 14:07 -
Сюрреалистично за света... възможно е, ако не мислим
С благодарност към ametist и постинга й за Jacek Yerka... и на всички, които свързват някак себе си с проблемите на екологията...
Очите ни, прекършен скелет от разляла се ръжда, протекла през отвора на комина и свързала прогизналото от тъ...
Очите ни, прекършен скелет от разляла се ръжда, протекла през отвора на комина и свързала прогизналото от тъ...
09.11.2008 23:23 -
Люлка за сън
Като в люлка съм,
люлка от време
на топли ръце,
люлка от време
на топли ръце,
08.11.2008 18:28 -
Отражението след име...
Чиста,
като очите,
отразили
като очите,
отразили
07.11.2008 11:49 -
Накратко
И този ден ще сложи отпечатък,
ще изгравира името си върху мен.
Едва започна, а дълбае мисълта,
ще изгравира името си върху мен.
Едва започна, а дълбае мисълта,
06.11.2008 13:38 -
После...
Когато си отивам
струните в душата ти
накъсват нотите
струните в душата ти
накъсват нотите
05.11.2008 11:31 -
От тъмната страна на нашата луна
Луната скри
пътеките си в мрака,
свърши се.
пътеките си в мрака,
свърши се.
04.11.2008 19:01 -
Преди молитвата
До стъпките ти съм
под пейката,
където сядам да се моля
под пейката,
където сядам да се моля
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол