Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Август, 2008 г.
17.08.2008 08:13 -
Луната си тръгна, а по пътя й изгрева светна
Мога вече да кажа, че изгрева стигна до мен. Изкачил хоризонта от морския цвят и измил цветовете си рано, пропътувал по равното, планината прехвърлил и кацнал отсреща в Луната, прекопирала цялото слънце връз себе си, взела в роклята малк...
16.08.2008 14:29 -
Океан непотребност
Непотребност,
скрита в купчина стари неща,
бързовар за кафе,
скрита в купчина стари неща,
бързовар за кафе,
15.08.2008 13:35 -
На огнените цветове, с които се рисува залез
Изгаряща до сладост тръпка
пълзи по тялото,
очите парят
пълзи по тялото,
очите парят
14.08.2008 13:10 -
... И искам да летя...
Като мълчание край извор,
като отворен за мечтание прозорец,
далечен зов на залез,
като отворен за мечтание прозорец,
далечен зов на залез,
13.08.2008 00:10 -
Живот с отворен край
Един единствен хоризонт,
все в рамка от прозорец,
всяка вечер…
все в рамка от прозорец,
всяка вечер…
12.08.2008 08:45 -
Като завържеш залеза за изгрева, се получава път на слънце
Зад лупа-облак прогаряше небето слънце,
и бавно се пресичаше в забравата
на своя океан Вселена, зависваше
и бавно се пресичаше в забравата
на своя океан Вселена, зависваше
10.08.2008 19:41 -
Осъществяване на среща
Отвори се небето,
разля морето си
из мрежите
разля морето си
из мрежите
08.08.2008 14:57 -
Магия в градината
Всеки звук е откъснато цвете
от вълшебна градина,
надарена със чувства,
от вълшебна градина,
надарена със чувства,
08.08.2008 14:15 -
Днес боли от неверие
Някой някого днес нарани.
За какво са ни острите думи?
Не опъвай тетива на лък,
За какво са ни острите думи?
Не опъвай тетива на лък,
08.08.2008 07:25 -
Нормалното за мен е всякога различност
На моята най-добра приятелка
„Затворих всичко мое...
Събуждането е стърнище…”
„Затворих всичко мое...
Събуждането е стърнище…”
07.08.2008 13:10 -
Прошепни ми пътуване
Да пътуваме...
двама нанякъде,
нашето някъде,
двама нанякъде,
нашето някъде,
06.08.2008 08:30 -
За да не си отиде лятото
Не искаше да си отива лятото,
от мен не искаше да си отиде,
не си отива вече толкова години.
от мен не искаше да си отиде,
не си отива вече толкова години.
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол