Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Юли, 2009 г.
11.07.2009 20:55 -
“Изгубеният рай”
На теб…
Можеш ли да видиш от терасата на умалително наричаното дом панелно жилище как едно незнайно състояние на водата, когато сякаш от повърхността й се отделя езерото с душата си, с...
Можеш ли да видиш от терасата на умалително наричаното дом панелно жилище как едно незнайно състояние на водата, когато сякаш от повърхността й се отделя езерото с душата си, с...
10.07.2009 22:47 -
Знам ли...
Замахна вятърът със сабя…
веднъж, а после…
цял ден къса шума
веднъж, а после…
цял ден къса шума
09.07.2009 23:30 -
Симфония за огън
Гори, гори... тъга!...
Обагрила си в своя кръв
дори дъната на отдалите се
Обагрила си в своя кръв
дори дъната на отдалите се
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 1374 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 09.07.2009 23:42
Прочетен: 1374 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 09.07.2009 23:42
07.07.2009 07:00 -
Този, който е отвън
Поканата за гости
чертаеше триъгълник
върху разстланата покривка.
чертаеше триъгълник
върху разстланата покривка.
06.07.2009 07:09 -
Приказка... за словото
Имало такова време, в което колкото повече хората се сближавали със слово, толкова то повече ги отдалечавало, защото трупало думи, думи, думи и те, макар значими, верни, направили най-първо купчинка, която постепенно все растяла, превръщ...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 1272 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 07.07.2009 00:46
Прочетен: 1272 Коментари: 12 Гласове: 0
Последна промяна: 07.07.2009 00:46
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол