Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Юли, 2008 г.
15.07.2008 20:56 -
Един замислен разговор, но е по-скоро монолог
Разбираш ли какво е…
Не исках да те питам точно
с този тон,
Не исках да те питам точно
с този тон,
14.07.2008 20:42 -
Разходката на мисълта из непознати град и неговите улици
Очите ми са вън от сутринта, изпълнили са ми прозореца. И искам да изляза. Да сложа шапка, очила и шал и никой да не познае, че това съм аз... Не мога да се скрия в този град... Искам да открия място, където няма да познавам никого и ули...
13.07.2008 20:58 -
А циркът е навсякъде...
Графична линия
и щрихите от дъжд
по кредата
и щрихите от дъжд
по кредата
12.07.2008 20:04 -
Из монолог от темата “Да поговорим, докато слушаме”
(Такива, монолозни, са повечето ни коментари в темите из сайтове...)
И все пак, Мари, ще си позволя да остана на своето... на нежността... така по-лесно мога да достигна себе си, онази аз, която често се забравям из ъглите и нямам мо...
И все пак, Мари, ще си позволя да остана на своето... на нежността... така по-лесно мога да достигна себе си, онази аз, която често се забравям из ъглите и нямам мо...
12.07.2008 12:33 -
От безкрайност в крайност...
Безкрайност
от вода,
покой на
от вода,
покой на
11.07.2008 14:22 -
Музика на водата... за водопад и отражения
Ефирен воден стълб
се губи в своя връх
в отвора на небето,
се губи в своя връх
в отвора на небето,
10.07.2008 11:17 -
Ако душата можеше да свири тази музика, която чува
Фанфари… Възвестяване…
Приканване…
вълна от необятност,
Приканване…
вълна от необятност,
09.07.2008 21:55 -
На теб от края ми на дълго днес
Толкова бързо си отиде… и изгоря, през пръстите на всичките дървета се провря димът от огнено и пушекът по облака опитва да ми скрие погледа, да не тъжа… От лудостта на вятъра останал е вечерен полъх, отваря гънките на вишн...
09.07.2008 13:57 -
Изпращане след заминаване
Заседнала е немота...
стои като увита
и странно по-голяма...
стои като увита
и странно по-голяма...
09.07.2008 11:09 -
Пиниите на Рим, фонтаните и фестивалите... каквито ги видях, като ги чух... от Респиги
Прохлада в привечер,
за среща в нощ…
08.07.2008 12:37 -
За лятото, което още не познавам, но съм виждала преди
В мечта по лятото на плажа
На дъщеря ми Яна...
песента, която обещах.
На дъщеря ми Яна...
песента, която обещах.
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 1427 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 08.07.2008 14:13
Прочетен: 1427 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 08.07.2008 14:13
Честно да ви кажа, малко закъсняхме с тази информация, но то си беше поради причини от естество... Едната бройка гони ветрове, а ценното у нея беше информацията. Не, тя също е голяма ценност, но в случая единствена пое тежката корона ...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол