Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Май, 2008 г.
06.05.2008 23:27 -
В съня с една от недовършените ми картини
В съня се сбъдват
най-тъмните ми тонове
и кратките им викове,
най-тъмните ми тонове
и кратките им викове,
06.05.2008 06:39 -
За музиката на деня, която беше пожелана от звезда
Една угаснала звезда,
когато падаше си пожела
да бъде моя нощ,
когато падаше си пожела
да бъде моя нощ,
05.05.2008 15:44 -
Орисницата ми… и името й
Извезано-безплътна, бяла,
прилитнала,
като усмивката на въздуха
прилитнала,
като усмивката на въздуха
04.05.2008 01:31 -
Стиховете от един ден, писани от нуждата да се споделят... евентуално
А ето и останалите ми изпълнени "бохчи"... Поради зов отвсякъде за икономия, завързвам няколкото с една панделка от "публикуване"...
.***.
БУМЕРАНГът на природата, когато го познах
.***.
БУМЕРАНГът на природата, когато го познах
04.05.2008 01:23 -
Какво се крие в една "бохча" от писане...
Да пиша или не?! Въпрос почти по хамлетовски. И монолог си е, като самото писане. Автор, подобие или човек на сцената, която сам си определя в своя Хайдпарк, защото иска да изкаже нещо и в цялото това компютърно пространство намира мисъл...
03.05.2008 16:21 -
Завръщането на деня по стълбите, опрели къщите…
Завърнах се от дългото пътуване на търсене.
Във полумрака ме поведе пясъка
на жадния за ласки бряг
Във полумрака ме поведе пясъка
на жадния за ласки бряг
02.05.2008 23:52 -
Човекът с волност на криле сред две стихии в синьо
Посвещавам на теб, Г.
“Зората току-що е преминала на пръсти.”
Това си го помисли щом за миг видя
“Зората току-що е преминала на пръсти.”
Това си го помисли щом за миг видя
01.05.2008 18:11 -
Един прозорец, отворил своя свят
Живея свят,
в окото на неплакала луна
и светлина
в окото на неплакала луна
и светлина
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол