Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Април, 2008 г.
15.04.2008 21:18 -
Отново за пътя, който се върви от облаци и… този край
Отново с посвещение на doreto66
Нощта разгърнала бе своята наметка в дрипави воали из клоните на близките дървета. Усещах как заспиват там, по тихичко гугукане, семейство птички. Комините на ТЕЦ, поели много, много въздух, напъваха д...
Нощта разгърнала бе своята наметка в дрипави воали из клоните на близките дървета. Усещах как заспиват там, по тихичко гугукане, семейство птички. Комините на ТЕЦ, поели много, много въздух, напъваха д...
14.04.2008 22:24 -
За музиката, самотата и различията…
... когато имаме какво да кажем някому, ама и да се попитаме...
За кой ли път звучи онази музика, в която се откривам днес… Една цигулка се разказва. Вече е стара, грифът излъскан, усеща се сама и знае, че тази, дето свири нея си о...
За кой ли път звучи онази музика, в която се откривам днес… Една цигулка се разказва. Вече е стара, грифът излъскан, усеща се сама и знае, че тази, дето свири нея си о...
13.04.2008 19:05 -
Моите “обичам” след прочита на стих от Бертолд Брехт
За разлика от Брехт в “Моите удоволствия”, съм многословна,
освен това заменям “удоволствие” с “обичане” -
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 2651 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 13.04.2008 20:20
Прочетен: 2651 Коментари: 10 Гласове: 0
Последна промяна: 13.04.2008 20:20
13.04.2008 00:06 -
По пътя с облаци… което е в някаква страна
На doreto66 (а може би и на hristam)
12.04.2008 12:24 -
За сърдития сън и усмивката… всъщност, за много неща
Утрин. Просто такава.
На съботен ден.
11.04.2008 21:30 -
Отсъствие по липсата на обич в стая
Студено. Нямо.
От отсъствие.
10.04.2008 22:33 -
Завръщането на съзнанието
От спомените на Вселената,
дълбоко във недрата й,
изригнал вихър от звезди
дълбоко във недрата й,
изригнал вихър от звезди
09.04.2008 19:04 -
Обратното на светлото, когато е навсякъде
На моя най-добър приятел посвещавам...
От тъмното излизат белези
и водят моята ръка
От тъмното излизат белези
и водят моята ръка
07.04.2008 22:18 -
Отворена врата... за да си иде…
Ръцете търсят свои отражения,
а пръстите си казват сбогом,
защото е мълчал поета.
а пръстите си казват сбогом,
защото е мълчал поета.
05.04.2008 23:11 -
Това, което ми разказа музиката тази нощ...
от Римски-Корсаков и Григ,
а после Лист,
и Дворжак, и Чайковски
а после Лист,
и Дворжак, и Чайковски
04.04.2008 09:41 -
Глухарчета и буквички-сълзи… от някога и дъжд
Балонено се спука
празното отвътре
и нарани слуха ми
празното отвътре
и нарани слуха ми
03.04.2008 12:23 -
За котката, която си живееше по свои правила, но в дзен.
Това е опит да надзърна в търсенето ни да сме в природата. Нали в последно време всичко подчиняваме на източни съвети, четем Ошо и пишем хайку. Поради липса на градини в двор, купуваме си мини и си подреждаме сред бялото на кварцов пясък...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол