Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Март, 2008 г.
16.03.2008 01:00 -
Толкова дълъг ден, когато си свободен да си чертаеш граници
Ограбена, без днешен ден,
без мен,
с провиснали пера
без мен,
с провиснали пера
14.03.2008 11:25 -
Да стоплиш нечие сърце…
Проникновени ранни мисли
или мелодия,
която пее път под стъпки,
или мелодия,
която пее път под стъпки,
12.03.2008 22:46 -
Да ти разкажа нещо ли?!
Да ти разкажа нещо ли?!
И да е повече от срещата
на тази бягаща фантазия,
И да е повече от срещата
на тази бягаща фантазия,
11.03.2008 23:23 -
Тъгата на поет в метафори, бяло и цвят
Тъгата на поет е бяла
от очакване и от въздишки
на цъфнала магнолия
от очакване и от въздишки
на цъфнала магнолия
11.03.2008 09:46 -
Докато слушам “Аpassionata” и пътувам с отминалите дни
Различни сме,
когато си рисуваме “Обичам!”
и то е наше, но и ничие.
когато си рисуваме “Обичам!”
и то е наше, но и ничие.
08.03.2008 12:03 -
От стих на ден, започнал с поет и празник
Поезия от ноти
ме обгръща
от повея в гласа ти,
ме обгръща
от повея в гласа ти,
06.03.2008 15:37 -
На всеки, който ми е дал усмивка тук…
От два дни се опитвам да напиша за усмивката, защото вече ми я няма на лицето… И не можах, защото тя е радост, а устните ми все тъга нашепват, не могат да я сложат върху себе си, ще изкривят и нея в болката… А идва пролет и...
05.03.2008 00:34 -
Подир изповедта на старото ми минало
И всички си отидоха. Отсам вратата опустя. А вън е скуката на суетата и света от кратките мълчания или от разговорите с отричане. Очите са се скрили зад очила в стъкла от тъмно минало или от мъничко по-светло тъмното на тъжни мисли. Усми...
03.03.2008 19:25 -
Върху гръдта на хълм, от който дишам и небе
Повика ме с дъха си земен,
прегърна ме с тревите
и аромата си на пръст
прегърна ме с тревите
и аромата си на пръст
03.03.2008 10:05 -
Ще ти разкажа капките от облака
Приех отново стих,
с което си изтрих и старата романтика
в безименното на ума.
с което си изтрих и старата романтика
в безименното на ума.
02.03.2008 10:02 -
По звуци и по звън в зора след залез
Замина си.
Едва го зърнах
в лъч от слънцето,
Едва го зърнах
в лъч от слънцето,
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол