Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.
08.02.2008 23:39 -
Преди да дойде събота, ама с край
Край. Моето днес в офиса се свърши. За седмицата – и за нея същото. Да, ама друг път. Та тя за мен едва сега започва и ще се свърши чак в неделя, когато си завършват просто седмиците. А пък защо започва ли? Защото вкъщи всеки петък...
08.02.2008 15:17 -
Живеем някак извън блогове, но в блокове
Веднъж написах постинг за това как можеш сам да пишеш нещо си без цел, да си почиваш с думи. Защо не взема да напиша как без цел си щракам с мишката по блогове, които пишат и докато почти всички готвят, аз – не. Ами ще питате защо...
08.02.2008 12:12 -
От обич
Не питай плача ли,
попитай за усмивка.
Не виждай в мен само мисъл,
попитай за усмивка.
Не виждай в мен само мисъл,
08.02.2008 00:27 -
Аз и времето до мен
Изчезна музата ми, т.е. ТО или ТОВА.
Не се получи да я задържа. Не зная как да я намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъп...
Не се получи да я задържа. Не зная как да я намеря, остави от себе си тъй малко, само част от име и думите, с които ме накара да последвам своето въображение. А следата е така чуплива, едва пристъп...
06.02.2008 19:53 -
Не знам
Поведе ме разруха. Моята разруха, която е любов. Сама любов, без други. Оплете ме, в измислена енергия, която дишаше, шептеше ми, че е вълшебно, че съвършенството расте, че се разпадаш от вълнение, че разговаряш райски с ветрове, че наже...
05.02.2008 23:19 -
Струнен квартет и нощ в Париж
http://www.youtube.com/watch?v=uSdMKJqnnW4
А в тихото цигулката разплакано разказваше. Сама. А после се добави другата. Полекичка замисли всеки. Виолата се включи с тъжните си ноти. Напомни за старата си приказка виолончелото. Не беше л...
А в тихото цигулката разплакано разказваше. Сама. А после се добави другата. Полекичка замисли всеки. Виолата се включи с тъжните си ноти. Напомни за старата си приказка виолончелото. Не беше л...
05.02.2008 19:30 -
Когато съблечеш деня от ежедневие
Можеш ли да се учудиш на това, което пишеш. Разбира се, напиши го и ще видиш. А как да разкриеш за какво да пишеш, когато все си в ежедневие? Само реши да си разходиш мислите, но първо трябва да поразтовариш думите, връхлитали те днес уж...
04.02.2008 18:45 -
Невчесани мисли
Така и не разбрах как се пробудиха днес тези извънземни мълчания. Дали, защото небето се проясни и слънцето най-сетне се показа в блясък, какъвто помним от преди, дали защото аз светло замълчах или защото нещо в края на трасето мълчаливо...
04.02.2008 02:39 -
И аз се питам като Пушкин
Още един ден си слезе от календара. Това им е хубавото на дните, никога не закъсняват. Щом бие полунощ настава суматоха – по стълбичката, по която е тръгнало да се изкачва утрото, припряно бърза да се скрие по-надолу вчера, един ум...
03.02.2008 02:00 -
В събота с ваши приказки
Не съм се чувствала отдавна по начин като този - изпита, безразлична, останала отнякъде, посадена, но бездомна, почти без мисъл или с такава, но сякаш в блато или сред плаващите пясъци, потъваща след мен. “Не давай на тъгата пак да...
01.02.2008 18:50 -
Не чувам вече
По “Заключени гласове” на Cefulestiven
Не чувам вече твоя глас.
Не чувам вече твоя глас.
01.02.2008 18:48 -
Боли ме от всички дни
По “Жарки камъни” на Cefulesteven
Боли ме от всички дни,
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол