Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога от Февруари, 2008 г.
17.02.2008 19:46 -
Когато се изписват по небето многоточия
Забравих се,
докато гледах
стъпките на залеза
докато гледах
стъпките на залеза
17.02.2008 01:22 -
Смисъл?
Отдавна търся смисъл в смисъла.
Посягах към различни чаши.
Без полза…Изпадах в
Посягах към различни чаши.
Без полза…Изпадах в
15.02.2008 17:33 -
Ще ти допиша стих
Капчуците отмерват мигове,
с които вятърът
15.02.2008 17:31 -
На хълма от история
Заспалите съзвучия
от тропот на коне,
дочули хълмовете, над които
от тропот на коне,
дочули хълмовете, над които
13.02.2008 23:47 -
Вечер след делник и до сън
Отново вечер. В която стъпките ми се загубват още преди да съм включила алармата на офиса. Рутинна операция, почти не се замислям - лампа, код, заключвам. Внимавам после много и със стълбите (мраморни, кой ще познае спомен за какво и от ...
12.02.2008 17:37 -
Когато се оставяме
А от прозореца валеше сняг,
като разкъсани души,
били щастливи някога.
като разкъсани души,
били щастливи някога.
11.02.2008 21:56 -
Една ожадняла китара
Китарата въздъхна
Непотребно.
Защо ли й е да се помни
Непотребно.
Защо ли й е да се помни
11.02.2008 19:42 -
От спомени
Прозрачна купа
с камъчета вътре.
11.02.2008 12:48 -
Призми за съмнения
За кой ли път посягам към съмнение
едно безлично, нямащо усилия,
дори неправомерно никакво,
едно безлично, нямащо усилия,
дори неправомерно никакво,
11.02.2008 09:48 -
Като за понеделник и с начало
Премръзналите чувства си оставих
вкъщи,
10.02.2008 19:05 -
Да можеше да е любов
Поисках в миг да стана пеперуда,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
щом днес докосна ми сърцето този лъч.
Да съм в чашката на цвят,
10.02.2008 04:11 -
За охлюва в душата
Нали си виждал охлюв как скрива сетивата си от допир? Света дори не може да познае от този вечен страх…
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита…
Понякога по-дълго сякаш н...
Протяга любопитство, ала усетил НЕЩО, мигом стените на дома си, крепост крехка, предпочита…
Понякога по-дълго сякаш н...
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол